Илинден е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан – най-стария петел. В планинските райони на Южна България Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Да почерпят: Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илчо, Илка.
