Европейският съд осъди България заради акцията срещу Чакъра край Харманли

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на живот на Тодор Димов – Чакъра.

Това е човекът, който през декември 2003 г. по заповед на главния секретар на МВР Бойко Борисов е обстрелван с гранатомет в собствената си къща в Харманли, а после следствието прие, че той всъщност сам се е взривил с ръчна граната, пише „Правен свят“.

Ако има прокуратура в България, след днешното решение на Страсбург, трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов, казва пред изданието един от адвокатите по делото пред ЕСПЧ Михаил Екимджиев.

Днешното решение на Евросъда по делото „Димов и други срещу България“ е първото, в което премиерът Бойко Борисов поименно е споменат – при това не просто като участник, а като ръководител и идеолог на полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот. Става въпрос за прословутата двудневна операция на 10 и 11 декември 2003 г. по задържането на Тодор Димов Тодоров, известен като Чакъра, във вилата му в Харманли. След намесата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който лично ръководи втората част на операцията, къщата е обстрелвана с гранатомет, докато се подпали. Чакъра е намерен овъглен на втория етаж.

В последствие разследването е установило, че въпреки двудневната полицейска обсада и обстрел върху къщата, Чакъра не е бил убит от полицейски изстрел, а е успял сам да се взриви с ръчна граната.

Снимки от СакарНюз

Делото е образувано по жалби на двамата сина на Чакъра Добромир и Данаил и съпругата му Вера. Евросъдът им присъжда общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 4684 евро за адвокатите им.

При акцията през 2003 година Тодоров е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, тъй като е предоставял жилището си за сексуслуги. Операцията по задържането му е част от обща кампания за издирване на осъдени, които са на свобода.

Макар че е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Регионална служба „Полиция“ в Харманли, шестима полицаи от РДВР- Хасково, 16 души от РПУ -Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма(СОБТ), 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи Борисов.

Ето как са изложени фактите по участието на Бойко Борисов в решението на Страсбург: „Полицията прави опит да поднови преговорите. Група от полицаи и първият от жалбоподателите (един от синовете на Тодоров -Добромир, тогава на 22 години) се приближават на около десет или петнадесет метра от къщата и приканват г-н Тодоров за преговори. Тъй като той не отговаря, полицията дава мегафон на сина, който призова баща си да се предаде: „Татко, моля те, излез без оръжие и се предай, че да приключи всичко това“, но отговор няма. В този момент полицията вижда, че в резултат на предходната атака, се е запалила стая на първия етаж и всички се оттеглят.

Около 18:00 ръководителят на спецотряда за борба с тероризма наредил на хората си да пробият дупки в стените на къщата, използвайки гранати. По-късно те свидетелстват, че това е довело до експлозии и кратка престрелка. Според сина Добромир, след 17:00 часа г-н Тодоров не е отговарял, стрелял, нито е реагирал на атаките по друг начин. След това шефът на СОБТ информира министъра на вътрешните работи за последното развитие на нещата, а министърът нарежда спиране на всички действия до пристигането на главния секретар на министерството генерал Б.Б. Междувременно, полицейските коли са били поставени пред къщата, за да осветяват сцената с фаровете си.

Главният секретар пристига между 20.30 и 21:00 и поема командването на операцията. Той нарежда на полицията да взриви дупка в стената на къщата. Според по-късно дадените от главния екретар показания, след първата експлозия е имало втора, идваща от по-горните нива. В резултат на това, покривът се е запалил и бързо е опожарен. Правени са няколко неуспешни опита за влизане в  къщата, но не е ясно в какво точно са се състояли. Междувременно, в полицията отива човек, който преди е работил по къщата, а сега е чул за инцидента по радиото, и казва, че Чакъра го бил предупредил, че къщата е капан.

Около 22:00, по заповед на главния секретар на МВР, е извикан отряд гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите й с устройства за нощно виждане. Наблюдението продължава до следващата сутрин.

По-късно, след обсъждане с други висши офицери, главният секретар нарежда на полицията да използва гранатомет, за да унищожи всякакви възможни капани и да се ускори претърсването на къщата. Командата се подава на отряда за борба с тероризма около 1.30 ч. през нощта на 11 декември 2003 г. Между 2 и 2,30 часа са изстреляни петнадесет снаряда в по-ниските части на къщата и в стая на първия етаж, при което се прави голям пробив с стената. Взема се решение да се изчака дневната светлина, за да се атакува.

Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влизат вътре и започват проверка на приземния и на първия етаж. Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на Тодоров. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура.“