100 г. от завръщането на малоазийските българи честваха малцината жители, а с тях и хиляди гости, дошли специално да станат част от празника в ивайловградското село Орешино.
На трети май, малкото и почти обезлюдено село, бе огласено от детски глъч, смях, веселие, музика и хиляди стиснати ръце и сърдечни прегръдки на близки и далечни роднини. През годините млади и стари, родени и израснали в Орешино, са се заселили в Ивайловград и различни части във вътрешността на страната. На честването те дойдоха със своите деца и внуци. Позапустелите къщи отново оживяха. В селото празника започна с литургия в над стогодишната църква „Света Анна“, където по-късно бе осветен и раздаден курбан за здраве.
Историята на селото в празнично слово припомни Тянка Пехливанова, която е кмет на Свирачи, но изпълнява и длъжността кметски наместник на Орешино.
В празничната програма участваха фолклорната група към читалището в Свирачи, състави от Ивайловград: хор „Яни Попов“ при клуб „Тракия“, детски танцов състав, както и танцов състав „Пъстро хоро“ от Кърджали. След тяхното изпълнение мало и голямо зави кръшно българско хоро.
Малоазийските българи са група, формирала се в резултат на преселението на българи от Ивайловградско в Северозападна Мала Азия. Върнали се в България по време на гоненията в Турция през 1914 г. Орешенци са потомци на дошлите през 1914 г. българи от селата в Мала Азия: Урумче, Чатал тепе, Чифлик, Мандър, Коджа бунар. Преди 100 години в тогавашното село Козлуджа се заселват 62 семейства, около 293 души. Те са настанени в опразнените къщи на изселилите се гърци и турци.
 |  |
