Любопитно

В Харманли са били първите в Европа японски машини за отглеждане на буби

За развитието на бубарството в Харманли разказва инициативата на областна администрация „Любопитно от областта“.

Бубарството и свилоточенето са част от основните поминъци на населението в хасковския район през първата половина на ХІХ в. и продължават да се развиват успешно в новите икономически условия на следосвобожденска България. Поради благоприятните климатични условия, Харманли е един от основните производители на коприна по това време. В новите стопански условия харманлийци, без особени усилия, успяват да садят и да се грижат за черничеви дървета, с което за броени години се налагат като един от основните центрове на бубарството в България. Пашкулите, които добиват, са с изключително високо качество. Те са със снежнобял цвят, голяма лъскавина и блясък, с гладък и равен конец по цялата дължина, притежават еластичност и якост, и имат висок рандеман.

Бубарство

Този търговско-стопански подем се променя с настъпването на Балканските войни и Първата световна война, които стават причина за спада на производството в цялата страна. С успокояването на обстановката след войните и вътрешнополитическите конфликти през 1923 г., копринарството и пашкулопроизводството се възстановяват.

Бубарство

През 1936 година се взема решение в Южна България да се създаде бубарска опитна станция, като филиал на съществуващата във Враца. Започва борба за мястото, където да бъде разположен, а конкуренцията е между Харманли и Свиленград. В крайна сметка Харманли успява да се наложи и през 1937 година филиалът е открит. За целта общинската управа отпуска за вечно ползване 51 декара общински терен. В първите години станцията се занимава с проблемите по отглеждането на одрински тип пашкули, контрола на качеството на сортовете пашкули и черничеви насаждения. В последствие нейната дейност се развива и работи по различни иновации, свързани с улесняването на развитието на бубарството.

Бубарство

В станцията са монтирани първите в Европа японски машини тип „Малби“ за отглеждане на млади буби с капацитет 900 кутии, от които се излюпват 20 милиона ларви, а след отглеждане се получават около 25 тона пашкули. Когато бъдат източени, от тях произвеждат около 10 тона естествена коприна, която е достатъчна за производството на 50 000 ризи.

През 1976 г. в Харманли е създаден единственият в България Промишлено аграрен комплекс по бубарство. Предмет на дейността му е внедряването на съвременни методи и средства за увеличаване и подобряване продуктивността и черничевите насаждения, изграждане на модерни високи механизирани обществено-промишлени бубарници и внедряване на нови полихибридни на копринени буби, изкупуване на пашкули от лично стопанство и преработка на пашкули. В ПАК по бубарство опитния центъра създава най-големият в страната специализиран разсадник за черничеви насаждения в посаден материал, в който се произвежда една трета от черниците в страната.

Научните работници от станцията в Харманли създават хибридни видове копринени буби – „Марица“, „Хебър 1 х Хебър 2“, „157-КА х С-3080“ и др., а един от тях бележи семената на бубите по пол. Друг значим проект, изработен в опитния центъра, е първата инсталация в Европа за вкореняване на черничеви резници, спомагащи бързото създаване на посадъчен материал на черничеви насаждения. Там също са направени опити за отглеждането на копринени буби върху дъбови дървета.

Създадена е база за производство на ръчно тъкани копринени килими тип „Персийски“ с цех за производство от естествена коприна, които са уникални произведения на изкуството и печелят признания на международни изложения.

През годините копринарството изпада в сериозно затруднение поради навлизането на изкуствената коприна в производството и употребата, с което се нанася сериозен удар върху отглеждането на пашкулите.

guest
Въведете Вашето име
Въведете своя и-мейл адрес

Haskovo.info не носи отговорност за коментарите. Моля, пишете на кирилица и не използвайте обиди, клевети и лични нападки. Подобни коментари може да бъдат премахнати. Можете да докладвате за неподходящи коментари чрез формата за контакт в сайта.

0 коментара
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари
Back to top button