„Хасково е един от красивите градове в България, чувствам се страхотно тук“, заяви минути след участието си в Cosmopolitan преди ден Миро. Бившият партньор на Галя в Каризма се раздаде на сцената заедно с публиката, на която определено не й стигнаха минутите с него.
На пазара е вече самостоятелният ти албум „Омиротворен“. Как мина работата по него, беше ли трудно?
– Ами да, имаше много трудности, не си спестявам да го кажа. Екипът, с който работех, имаше абдикации на моменти, което е странно, защото това бе същият екип, който застана зад мен, когато нямах финансова възможност да работя. В крайна сметка успях да го издам и то успешно. Но тук е така – нещо тамън да има успех все нещо някой ще пробва да го развали.
Защо мислиш става така?
– Ами знам ли… всички имаме много тежки характери и българите сме тарикати, но така или иначе със или без подкрепата на тези хора албумът беше завършен, беше пуснат на пазара и това, което не успяхме да направим с тези хора, е да отпразнуваме успеха заедно. Иначе това стана най-продаваният, колкото и да мразя думата „най“, албум в последните години, който е с тиражи над доста предишни успешни продукции.
Липсва ли нещо на българската музика, за да пробие извън пределите на България?
– Да, липсва й и проблемът си е в нас.
Какъв е той?
– Знам ли, много са. Първо – не сме задружни, второ – всеки си прави музика, която да си пуска основно вкъщи, в смисъл, че никой не мисли за пазара. Добър или лош пример за това е Бритни Спиърс, която след като намаляха продажбите на албумите й, животът й се превърна в голям Биг Брадър и никой не може да ме убеди, че това не е нарочно. Маркетингът на българската поп музика е под всякаква критика и много си пречим, не можем да общуваме един с друг, нямаме гилдия на артистите и не гоним пазарните ниши, а пък имаме и много добри музиканти, на които им харесва да са добри и неизвестни – това е синдром, от който и аз трудно излизам понякога.
Българските изпълнители трябва да мечтаят повече, така ли?
– Знам ли, може би. Знам само че имам страхотен екип и не спирам да искам съвети от всеки.
Имаш близки контакти с фолк музиката, нали уж имаше война?
– Има, има, даже си мислех, че във фолка са по-толерантни, обаче тц, не е така изобщо.
Много емоция излъчваш на сцената, на какво се дължи, как го правиш?
– Не знам точно, мога само да ти кажа, че като пях тази вечер например „Август е септември“ си спомних за една голяма любов, която взе че си тръгна и аз не мога да прежаля това. Има го и това, че влагам много от себе си в песните, не че това е гаранция. И други колеги влагат много от себе си, но не винаги се получава.
Кога губиш контрол?
– Ха, ами рядко се овладявам. Причина може да е всичко- арогантност, нахалство, безсъние, а защо не и твърде много кафета, енергийни напитки, алкохол.
На кого разчиташ най-много?
– Аз вярвам в това, че има причина да съм на този свят. Може би ако не вярвах нямаше да правя и това турне сега ако нямаше то смисъл и послание. Ще използвам всички средства – от сексуалността на публиката до всичко възможно за да направя най-хубавото послание, което могада дам. Посланието на турнето ми е супер позитивно – любовта е вечна.
Има ли песен, с която най- пълно се олицетворяваш?
– Ами да – „Омиротворен“.
