Светилище от къснобронзовата епоха, със запазена представителна каменна архитектура и дебелина на зида 70 сантиметра, разкри на Перперикон археологическата експедиция на проф. Николай Овчаров. Той твърди, че светилището е уникално за страната. Датирано е от 15-11 век преди преди Христа. Археолозите са разкопали и северната част на крепостните зидове от античността. На места те са запазени на височина до 3 метра. Върви проучването на грандиозна отбранителна кула с размери 7 на 8 метра. Изградена е от масивни каменни блокове тежащи по няколко тона, като сред тях впечатлява масивен камък с дължина 1,80 метра. Край крепостните стени експедицията се е натъкнала на голям брой ритуални огнища в кръгла форма от времето на късния халколит. "Попаднахме и на интересни предмети – каменен калъп за леене на бронзови брадви и други сечива, части от керамични съдове с интересни орнаменти. Те са близки до находките от Троя – 7 и ни дават основание да предположим, че на върха са съществували работилници за изработка на ритулани предмети", гради хипотези проф. Овчаров. Нови 7 декара ще разкопаят историците през това археологическо лято. Така цялата разкрита до сега площ на Перперикон ще стане 4-5 пъти по-голяма от Акропола в Атина. На обекта работят над 120 души.
