Управляващите в Димитровград не се отказват от идеята централната му част да бъде обявена за паметник на културата от национално значение въпреки нормативните пречки. Тя се зароди преди 2 години и до момента си остава на хартия, макар да бе създадено обществено движение с тази цел, регистрирано гражданско сдружение, приета стратегия за работата му и организирани няколко открити форума.
Пречките бяха преди всичко от нормативно и процедурно естество. Законът за паметници на архитектурата и наредбата по него предвиждаха такъв статут да бъде даван само на сгради, строени преди повече от 100 години.
Вече е приет новият закон, според който за паметници на културата могат да бъдат обявявани и обекти от съвременната епоха (след 1944 г.). Националният институт за паметниците на културата започна работа по формирането на регистъра на обектите от съвременната епоха. Постъпило е предложение за проучване на обекти и от Димитровград, съобщиха от института.
„Опазване и закрила на културното наследство на Димитровград“ се нарича проектът, с който Центърът по архитектурознание при БАН ще участва в тематичен конкурс на фонд „Научни изследвания“ към просветното министерство. По решение на местния парламент община Димитровград ще бъде партньор по тази разработка заедно със сдружение „Димитровград- най-живият паметник на архитектурата“.
Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 50-70 те години в „Първия социалистически“ да придобият статут на национална културна ценност и бъдат вписани в регистрите за закрила.
„Ангажиментите на общината ще бъдат да осигури помещение за информационен център и офис, както и да даде достъп до архива на културните институции в града. „, уточни Милена Тодева – директор „Хуманитарни и социални дейности“ в общинската администрация.
По проекта е планирано още градът да бъде домакин на тематични конференции и информационни срещи. Ако той получи одобрение, това ще е първата реална стъпка към осъществяване на идеята „Димитровград- най-живият паметник на архитектурата“, коментира Тодева, която е и в управителния съвет на едноименната неправителствена организация. Тя бе създадена на 20 февруари 2008 г., като сред учредителите й са 104 граждани- представители на бизнеса, културата, младежите, местната власт и политически партии. Целта е запазването, реставрирането и поддържането на типичните за Димитровград архитектурни комплекси в централната част (бул. България и бул. Благоев) и край сградата на читалище „Христо Ботев“, както и обявяването им за паметници на културата.
От град-символ на социализма Димитровград може да се отърси от създадените му комплекси в ново време и да превърне сградите от 50-70-те години в туристическа атракция. Архитектурата от онова време е пример за градоустройство с чудесни паркови пространства и се базира на най-добрите идеи на времето си, твърди Милена Тодева. Според учредителите на сдружението „Димитровград- най-живият паметник на архитектурата“, градът може да се превърне в новия музей на 20 век. С надеждата, че новият закон ще заработи на практика, двата градски ансамбъла ще бъдат признати най-после за обекти със статут на паметници на културата и ще започне дълго очакваната реставрация.
