– Г-н Кръшков, появата Ви в листа за общински съветници безспорно беше една от изненадите на тези избори. Какво се случи?
– Благодаря за въпроса. Наистина смятам, че дължа обяснение на приятели и близки, както и на многобройните читатели моята поява в кандидат-съветническа листа на ГЕРБ. Да бъда общински съветник не ми е детска мечта. Много пъти съм отказвал включване в кандидатски листи.
Какво се случи? Поисках среща с Делян Добрев, за да го помоля да съдейства за отпускане на средства за ремонт на общежитието на Езиковата гимназия, където работя сега като възпитател. Сградата е изключително занемарена, с общи санитарни помещения на всеки от осемте си етажа, с течове от ВиК инсталацията. Това лято правихме ремонт, аз шпакловах подпухналите стени на коридорите, колегите боядисваха, а директорът на гимназията Деян Янев лепеше плочки в баните. Звучи като възрожденски ентусиазъм, но истината е, че е просто безсмислен труд. Защото течовете си остават, сградата си остава разнебитена и след зимата отново ще е същата картина. Понеже към този момент няма отворена подходяща програма за финансиране на ремонт, помолих Делян Добрев да съдейства да се намерят пари за ремонт. Той е доказвал неведнъж, че върши работа. В отговор пък той ми предложи място в листата, като се аргументира, че по този начин сам ще мога да работя за своята кауза. Поисках време да размисля. От опит знам, че каквото и да реши Общинският съвет, ако кметът не иска да го изпълни, всяко решение ще си остане на хартия. Затова се обадих на Станислав Дечев и го попитах в прав текст: Ако си следващият кмет на Хасково, декларираш ли, че ще работиш за такава кауза. Той каза: Да, категорично. Затова казах на Делян Добрев, че приемам. Това се случи.
– Колко време Ви отне да решите дали да прекрачите прага и да застанете от другата страна – до вчера журналист – днес вече кандидат за общински съветник?
– Няколко дни размислях. Наясно бях, че ще има остри упреци, каквито вече наистина се появиха, че ще се излеят тежки обвинения, мнозина може би ще се разочароват от мен, но в крайна сметка реших, че каузата си заслужава. Струва си човек да понесе удари, когато се прави нещо добро за децата, те са нашето бъдеще, ако ми простите шаблонния израз. За някои тази моя кауза може да изглежда дребна. За мен не е. Освен това възнамерявам да върша същото, което съм правил и като журналист – да се опитвам да помагам на хората с проблеми. Имал съм многобройни контакти със Станислав Дечев – още като общински съветник, по-късно като областен управител. Винаги се е отзовавал и е помагал. Смятам, че това ще бъде така и в бъдеще, макар вече в друго качество, като кмет на общината.
– И все пак до тук не разбрах: защо ГЕРБ?
– На първо място – защото са в състояние да го направят. Погледнете например санираните блокове в Хасково, как променят облика на града. Само преди няколко години на влизане откъм Димитровград те посрещаха олющени и грозни фасади, сега гледката е съвсем друга. Един колега, пенсиониран учител, сега замества болен възпитател в общежитието, убеден комунист, ми каза: Не познавам Делян Добрев, но ако се кандидатира, ще гласувам за него, за първи път няма да пусна бюлетина за БСП. Блокът на колегата е саниран и той усеща по комфорта и най-вече по сметката за ток разликата. За една учителска пенсия това има голямо значение.
И още нещо. След като приех да вляза в листата на ГЕРБ стана ясно, че моето предложение за общежитието е разширено. В управленската програма на ГЕРБ за следващия мандат се залага цялостен ремонт на останалите неремонтирани училища в града, както и детските градини. Мисля, че това отговаря на въпроса „Защо ГЕРБ?“
– Ако върнем малко историята, ще открием Ваши доста критични статии и спрямо ГЕРБ, и спрямо други местни политически сили, спрямо хора, които и до днес се изживяват на фактори. Сега обаче ще седнете с част от тези хора в една зала и…
– И нищо няма да се промени. И в зала „Хасково“, където се провеждат заседанията на Общинския съвет, ако бъда избран, разбира се, ще продължа да казвам това, което мисля, независимо дали е критика към кмета, към ГЕРБ или към друга политическа група. Не твърдя, че непременно ще бъда прав, човек не може винаги да е прав, но твърдя, че ще бъда искрен. Вижте, аз никога не съм членувал в политическа партия, не съм член и на ГЕРБ, но мисля, че човек трябва да казва честно мнението. Не разбирам така наречената партийна дисциплина – всички да са строени като войници при гласуване и дебати. Обяснявам си го с това, че в партиите е пълно с кариеристи, които следват партийната линия заради привилегии, постове, връзки. Има, разбира се, и честни хора, искрено убедени, и точно те правят чест на всяка партия. Аз имам непоносимост към всякакъв вид униформа и не смятам да се променям на стари години. Наясно съм, че всяка власт покварява. Но както беше казал Мирон Иванов, ако не бъркам: Няма власт над онази глава, която не иска власт. Аз никога не съм се стремил към власт, напротив, вътрешната ми нагласа, продиктувана от дългогодишната журналистическа практика, винаги е била и ще бъде принципнокритична.
– Има хора, които след като Ви видяха в листата за общински съветници на ГЕРБ побързаха да започнат с „хейта“ – продал сте се, лъснали са Ви старите връзки с тази партия… това смущава ли Ви?
– Повече от десет години работих в Haskovo.net и съм се нагледал на какви ли не коментари във форумите под статиите. В един момент си мислех, че дори за Христос да напишем материал, отдолу пак ще се намери някой да го оплюе. Така и не се намери човек в Хасково, който да не е оплют, като се появи в Haskovo.net. В един момент хората отказваха дори да разговарят с нас точно поради истеричното хейтърство под статиите. Разбирам ги. Но в моя случай – човек трябва да си носи кръста, който е поел съзнателно.
– Всъщност промените при Вас в последно време са доста – напуснахте активната журналистика, работите в сферата на образованието, сега ще влезете в местното управление… то това си е сюжет за роман…
– Напуснах журналистиката поради много причини. Чувствах се вече изхабен и уморен. Наскоро намерих и точната диагноза – бърнаут. Означава „професионално изчерпване, прегаряне“. Най-голямо удовлетворение в журналистиката ми доставяха случаите, когато успявахме да помогнем на хората в тежко положение. Да размърдаме мързеливото и безчувствено чиновничество, да поправим някаква несправедливост. Такива моменти са ме правели истински щастлив. Затова смятам, че ако бъда избран за общински съветник, ще мога да правя същото.
На въпроса за навлизането в местното управление ще си позволя да цитирам бившия израелски премиер и президент Шимон Перес: „Младите днес презират политиците, казват – политиката е корумпирана, тя не е за нас. Аз им казвам – вие сте честни, вие искате честна политика? Много добре, идете и направете политиката честна.“
Купуването и продаването на гласове е престъпление
