26-годишната хасковлийка Зорница Марчева вече близо 2 г. работи като стюардеса в една от големите авиокомпании. Завършила е ПМГ „Акад. Боян Петканчин“, а след това Приложна лингвистика – английски и китайски език в Пловдив и магистратура – Спортна журналистика в София.
„Реших да се занимавам с авиация преди близо две години. Колкото и клиширано да звучи, една сутрин се събудих с мисълта, че трябва да направя нещо ново и различно, попадна ми обява за стюардеси и реших, че това е нещото, което искам да работя. Избрах най-бързо развиващата се компания в Европа и няколко месеца по-късно самолетите Airbus се превърнаха във втория ми дом. Винаги съм смятала професията за много атрактивна и динамична“, разказа пред Haskovo.info Зорница.
По нейните думи, повечето хора виждат единствено очевидните неща и мислят, че работата им е свързана само с това да сервират храни и напитки по време на полет. „Всъщност изобщо не е така. Преди да започнем да летим, изкарваме специално обучение, което преминава през няколко тежки етапа, продължаващо няколко месеца. Накрая на обучението държим изпити, сред които физическа издръжливост, как можем да спасим живота на човек ако няма медицинско лице на борда. Минаваме и през симулатор, в който се разиграват действителни сценарии, в които можем да попаднем във всеки един момент. Всъщност да си стюард или стюардеса, означава да си едновременно обучен психолог, лекар, пожарникар“.
Хасковлийката казва, че стюардесите са обучени да се приспособяват и да реагират адекватно във всяка една ситуация, да са любезни, но и строги, когато се налага. Изключително важно е да са комуникативни и е задължително да откликват на нуждите на пътниците. „Малко хора си дават сметка, че когато пътник се притеснява или го е страх да лети, ние сме тези, които го успокояват“, споделя стюардесата и допълва, че е нужен дар слово, за да може да разсее дотолкова човека, че той да забрави страха си. Това е много интересен психологически и комуникационен процес.
„Най-вълнуващото нещо в работата ми е постоянното пътуване и запознанството с хора, някои от тях доста известни, които в друга ситуация едва ли бих посмяла да заговоря. Наскоро с нас пътува един от най-известните и обичани български волейболисти – Владо Николов, с когото успях да проведа наистина зареждащ и хубав разговор“, щастлива е от срещата със звездата Зорница.
Голям плюс при работата като стюардеса е многото свободно време и почивни дни. „След придобиването на бакалавърска степен осъзнах, че искам да се развия и в друга насока и реших да уча спортна журналистика като магистър. Притеснявах се, че работата ще попречи на успешното ми завършване, но грешах – през юли 2019 г. се дипломирах с отлични резултати и вече гордо мога да нарека себе си спортен журналист“, доволна е Марчева.
Тя признава, че и в тяхната работа си има минуси. „Самата професия е много сериозна, защото работим с хора и сме отговорни за тяхното физическо и психическо състояние на борда. Също така нямаме регламентирано работно време, понякога работим и по празниците. Работим на смени, летим в различни часове от денонощието, често се лишаваме от сън и правим всичко това, защото ни харесва динамиката и разнообразието, харесва ни да научаваме нови неща постоянно“.
За стюардесата много важна е визията и Зорница следи с какво се храни, спортува и почива пълноценно, което за нея не е проблем. Отдадена е на тренировките по бокс, където е нейният трети дом.
„В свободното си време обичам да чета, да се разхождам и да прекарвам време с близките и приятелите си, а като стюардеса разполагам с достатъчно такова, за да успявам да съчетая всичко“, завършва Зорница Марчева.
Едно не мога да разбера – да завършиш китайски , и накрая да станеш стюардеса.Че това си е супер актив.