Карталачета, ахчак, молитвена пита от хасковския край са на кулинарната карта на БАН

Села от Хасковска област са вписани в Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия.

Тя е дело на Секцията за българска диалектология и лингвистична география на Института по български език към БАН. И засега е още в междинен етап.

Теренни проучвания изследват различни региони в страната и извън нея, където се говорят български диалекти и се описват посредством кулинарията. Така възстановяваме и автентичната българска кухня, част от която е забравена и има опасност да бъде загубена, казва ръководителят на проекта доц. д-р Ана Кочева.

Достойно място на картата заема харманлийското село Доситеево с прочутите си карталачета, представяни и на Женския пазар в столицата. От карталачетата са хапавали и гости от цяла България, а също от чужбина. Заедно с празовата чорба и сусамената пита доситеевци показват и специалитет с необичайното име тартола. Истинска находка за всеки фен на диетичните ястия, чорбата е приготвена само от пресен чесън, оцет, вода, сол.

Узунджово разкрива тайните на традиционната трахана – прeдшественица на днешните разтворими супи. Там дават и рецептата за така наречената баирска манджа. Село Добрич изненадва любителите на кулинарията с манджа от сини сливи, в която се слага и малко захар.

Конуш разкрива съставките на молитвената пита, която се разчупва по време на обичая „молитви за новородено бебе“. Село Елена представя топеница. Разядката от печени чушки и патладжани, пресни домати, чесън, олио, сол и магданоз се смачквала с дървено чукало във времената, когато нямало миксери и пасатори.

Ахчак в негледжосана стомна, триен фасул и булгурникь, катмери, беленка от млечна царевица, тавалък – това са само част от диалектните названия на апетитни ястия от Хасковска област, които присъстват в Интерактивната кулинарна карта с кратки клипчета. Всички кулинарни тайни, стават широко известни благодарение на труда на екипа от езиковеди. Това е и целта – популяризирането да предизвиква голям обществен интерес към националната кухня, а също към диалектите като богатство на българския език.

Изследването, засега в междинен етап, е финансирано от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. То ще продължи в други региони и ще завърши през 2021 г.