Тракийци честват Захари Стоянов
Хасковското читалище „Тракия“ се преклони пред българския революционер, политик, журналист и писател Захарий Стоянов, от чието рождение се навършват 170 години. Неговото име завинаги е вписано в историята на Симеоновград.
През 1873 г. „съдбата го изхвърля на малката железопътна станция Сеймен – работник по движението. Хиршовата железница по онова време, като автономна, има на служба мнозина българи, между които голяма част хора на комитета. Между тях на първо место е Захарий Стоянов“, пише Людмил Стоянов. Присъствието на чужденци, служители на железопътната станция, помага на Стоянов да научи френски език.
От времето на неговото пребиваване като чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница са запазени три писма до Никола Обретенов, казва хасковският историк Недялко Димов. В едно от тях пише, че „сватбата ще стане по Гергьовден“ – алегория на Априлското въстание.
В „Записки по българските въстания“ първият историограф на Априлското въстание отбелязва, че в Търново Сеймен съществува революционен комитет, „състоящ се от местни жители, живущи там старозагорчани и работници по железниците“. В резултат на тези контакти Захари Стоянов взема участие и в Старозагорското въстание (1875 г.). След потушаването на въстанието заедно с Георги Икономов той успява да се добере до Търново Сеймен, отправя се към Одрин, а после с влака към Харманли, където се укрива при началника на жп. станцията.
Улица в Симеоновград, наречена на неговото име, днес напомня за Захари Стоянов, според когото „един народ не може да живее без примери на доблест и самопожертвуване, горко му, ако той би останал без подобен пътеводителен знак“.