На Христо Златаров е посветена днес поредицата на община Хасково „Будителите на Хасково“.
В навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители, започва поредицата от разкази за живота и делото на будителите на Хасково заедно с д-р Веселина Узунова от Регионалния исторически музей. В първия ден на „Будителите на Хасково“ е представен един учен, кмет и народен представител. Той посвещава живота си на Хасково. Посреща в дома си Васил Левски при пристигането му в града през 1873 г. Той е баща на проф. д-р Асен Златаров.
Христо Стойчев Златаров (1835 – 1900) е български възрожденски деец, участник в борбата за самостоятелна българска църква и националноосвободителното движение, адвокат след Освобождението, кмет на Хасково и народен представител.
Роден е в Чирпан на 25 декември 1835 г. Има още двама братя (Георги и Петър) и две сестри (Иванка и Елена). В ранните си детски години заедно със семейството си се преселва в Хасково. Завършва хасковското училище и продължава образованието си в Пловдив, където едновременно с това работи в аптеката на д-р Ст. Чомаков. Завръща се в Хасково и отваря малка аптека. Като близък приятел на синовете на известния хасковски търговец чорбаджи Иванчо Минчев, поема част от търговските му дела в чужбина. Диапазонът на познанията и интересите му е твърде широк. Знае френски, италиански, гръцки и турски езици и има широки интереси и познания. Търгува с бубено семе, кожи и платове от името на хаджи Иванчо Минчев. Като негов представител през 60-те години на ХІХ в. предприема пътуване до Северна Италия и Южна Франция, обикаля Букурещ и Виена. Докато е в Италия следи живо обществено-политическия и културен живот на страната и учи право. Оттогава датират познанствата му с редица западни търговци, както и с италианските адвокати А. Далла Верде (в Тревизо) и Батта Курти. За известно време преди Освобождението е съдебно вещо лице по търговски въпроси, а в продължение на дълги години е и председател на читалищното настоятелство при хасковското читалище „Заря“ и се грижи за училищното дело на града. Едновременно с това е и активен член на хасковската революционна организация. През 1873 г. посреща Левски в дома си.
Запознава се с Теофана х. Иван Минчева (1847 – 13 октомври 1927) – жена с добро за времето си възпитание и образование, дъщеря на известния хасковски първенец и търговец х. Иванчо Минчев Петров (Узунов) и съпругата му Кириаки (Божана) Жечкова Вълкова (Шишманова). Двамата се сгодяват тайно от родителите си и през 1864 г. се венчават. Свързват ги еднакво споделените морални ценности, интелектуални потребности и мироглед. През 1874 г. се ражда дъщеря им Недялка, а 11 години по-късно, когато Хр. Златаров е вече 50-годишен, на бял свят се появява и дългоочакваният им син Иван-Асен – бъдещия химик, биохимик, учен и хуманист проф. д-р Асен Златаров (1885 – 1936).
По време на Освободителната война е арестуван и заточен от турските власти. През 1878 г. се завръща в Хасково и се включва активно в изграждането на обществения му живот. Известно време е кмет и председател на съда в Хасково. По време на управлението на Стамболов, като русофил се оттегля от активна дейност и се занимава с уреждането на чифлика си. Умира през 1900 г.
