Електронно списание публикува спомените на покойния Петър Йорданов-Тушо, председател на Градския народен съвет в Димитровград в периода 1956 – 1966 г. Ръкописът, завършен през 1984 г., и неиздаван досега, е притежание на Градската библиотека „Пеньо Пенев“.
Петър Йорданов пристига в Димитровград в 1951 г. като началник на МВР. От това, което чета по вестниците и слушам по радиото, там ще става голяма работа, казал преди назначението. Пет години по-късно той сяда на кметския стол. По негово време се строи градът и много от знаковите му обекти – 15-етажното кметство с ротондата, партийният дом, болницата, парк „Пеньо Пенев“ и много други.
В спомените е отделено място и на участието на Димитровград в основаването на Световната федерация на побратимените градове. Предложението идва чрез българското посолство в Париж. Беше 1957 година, когато още бушуваше призрака на „студената война“, когато се говореше за „Желязна завеса“, разказва Йорданов. Напразно ще търсите по географските карти нашия град, който сега е на десет години, казва той от трибуната във френския град Екс-ле-Бен, където се учредява Световната федерация. Жителите на нашия град, чиято средна възраст е 27 години, ще бъдат едни от най-активните поддръжници на идеята за мир, дружба и братство между народите, между градовете, продължава той.
Първият, с който Димитровград се побратимява през 1960 г., е италианският град Гросето, а Йорданов е избран в Изпълнителния комитет на федерацията. От същата година датират и връзките с германския град Айзенхютенщат. През 1977 г. юбилейният конгрес удостоява Йорданов с почетен диплом на Федерацията и му връчва екземпляр от Златната книга с изказванията на почти всички държавни глави в света. По-късно те са дарени на Музея на социалистическото строителство, днес Исторически музей.
И кой ще ги чете тези спомени? Мухлясалите дядовци с треперещи ръце в кафенето до клуба на „културните дейци“? Няма ли най-после да ни оставят на мира и да се приберат в старите си черупки! Животът върви напред, а не назад! Да живее днешния, нашия Димитровград! Мухъл вън!
От Хасково съм .Работих в Димитровград 7 години .Хората си спомняха с уважение за този кмет – Тушо .Без история не се гради бъдеще . Изказването по -горе е за сметка на
написалата го .Поздравявам днешните димитровградци , но колко от тях могат да се
похвалят ,че са допринесли за своето селище …Моят баща ,завърнал се от Отечествената война ,по случайност жив ,защото много млади мъже загинаха тогава , работеше по изграждането на Химкомбината .Един камион с пейки ,покрит със скъсан брезент ги откарваше призори на местото ,където се строеше новия град . Имаше преди това една гара Раковски .И този кмет е строител на Града на младостта .Поклон на библиотеката , която е съхранила спомените и ги е издала …
г