Велизар Енчев: Македонското Външно министерство и македонското разузнаване в сянка водят по точки на кампанията за лобиране в Европейския съюз

Интервю с водача на листата на „БСП за България“ в Хасково Велизар Енчев пред Радио Фокус

Водещ: В резултат на мобилизирана подкрепа от различни политически семейства в Европейския парламент отпаднаха скандалните антибългарски поправки в годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония. Наш гост е Велизар Енчев, дипломат, университетски преподавател, журналист, бивш офицер от Външното разузнаване. Той е и посланик на България в Хърватия от 1997 до 2002 г., а в този период министър на външните работи на Хърватия е Тонино Пицула, водещ инициатор сред евродепутатите сега за внасянето на антибългарските поправки. Велизар Енчев е водач на листата на „БСП за България“ в 29-и МИР в Хасково. „БСП за България“ е под №4 в интегралната бюлетина. Г-н Енчев, как ще коментирате, че именно бившият външен министър на Хърватия, известен до неотдавна като добронамерено настроен към България, сега е инициатор на антибългарските текстове?

– Ще коментирам по следния начин: с него работих много активно като външен министър в периода 2000 до края на 2002 г. и в този период, когато той беше външен министър, а аз посланик на Република България в Република Хърватия, Тонино Пицула, който беше външен министър в правителството на социалиста Ивица Рачан, вършеше своята работа и целият екип на Външно министерство по отношение на България мога да го определя само по един начин – приятелски, с пълно уважаване на историческите факти. Какво имам предвид? Съвместната ни работа с външното ведомство се изразяваше най-вече в това, тъй като като посланик на България в Хърватия си бях поставил за цел да се опитам да обърна общественото мнение в Хърватия и държавната политика на Хърватия по отношение на спорните въпроси с Република Северна Македония, тогава Република Македония, като наблегна на големия факт, че хърватите през 1861 г. в лицето на хърватския католически епископ Йосип Юрай Щросмайер са издатели на „Български народни песни“ на братя Миладинови. И в този период хърватското Министерство на външните работи, оглавявано от Тонино Пицула, и католическата църква на Хърватия, оглавявана от кардинала Кухарич, изцяло подкрепиха моята дейност по поставяне на български паметни плочи, които увековечаваха хърватския принос към делото на братя Миладинови на следните локации: на сградата на Хърватската академия на науките и изкуствата, на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата в Джаково, в градовете Задар и Хърватска Костайница. И нещо повече, Външното министерство на Хърватия подкрепи предложението ми до президента Туджман в края на 1999 г. за посмъртното награждаване на летописеца на голготата на македонските българи, историка революционер Коста Църнушанов. Впрочем, тогава човекът, който най-много ми помогна, е днешният външен министър на Хърватия Гордан Гърлич. Външното министерство под управлението на Тонино Пицула застана и зад инициативата на българската общност в Хърватия за създаване на българска църковна община в Загреб, като ни предоставиха за ползване църква в самия център на града и така ни помогнаха за отделянето на българските православни вярващи от Сръбската православна църква, тъй като в тази държава Сръбската православна църква имаше доминиращо влияние върху всички православни в Хърватия. И което е най-важното: правителството на Ивица Рачан и външният министър подкрепиха моята дългогодишна молба и внесоха в хърватския парламент законопроект – това беше някъде 2001 г., с който българското малцинство в Хърватия влезе в Конституцията на страната и получи, разбира се, всички привилегии от този акт. Повечето от тези успехи се случваха при министерстването на Тонино Пицула. Затова според мен сегашното му поведение е повече от странно, но за мен още по-странно е, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев не се е опитал да повлияе на своя съпартиец по линия на Партията на европейските социалисти – това е лошата новина. Но има и добра новина. И сега не е късно, според мен, Станишев да потърси конструктивен диалог с Тонино Пицула, да потърси конструктивен диалог не само с хърватския евродепутат, но и със словенския представител, тъй като не бива да забравяме и Станишев не бива да забравя, че рецидивите на югославския комунизъм са още живи сред словенците и хърватите. Неслучайно сърбо-македонистките лобита в Загреб и Любляна – столиците на Хърватия и Словения, са много влиятелни, поради което и в двете бивши югославски републики има Катедри по македонистика. В тоя смисъл, аз се надявам Станишев да се вслуша в моя призив и в изнесените факти за отношението към България на външния министър Тонино Пицула тогава. И само по този начин ние ще можем да се облегнем на подкрепата на един истински приятел на България, който по неизвестни за мен причини – не искам да давам оценки – по неизвестни за мен причини е инициатор на тази антибългарска кампания. Така че Станишев е длъжен това да направи, иначе се питам, каква е ползата за България от председателството на ПЕС от Сергей Станишев.

Водещ: Може би трябва към неговите ангажименти и усилия да се присъединят и тези на евродепутатите социалисти, които не са успели да убедят собствената си група за внасянето на въпросните поправки, не са успели да убедят собственото си семейство в Европейския парламент?

– Напълно съм съгласен с вас, много повече очаквам и от тях.

Водещ: Те излязоха с една декларация, която предизвиква смесени чувства. И дали точно такъв тип текстове трябва по време на кампанията да бъдат разнасяни в Европейския парламент спрямо България?

– Права сте. Това не е времето за подобни неща, но струва ми се, че в поведението на нашите евродепутати от левицата в някои от случаите идеологическото начало надделява над експертното и националното начало. Всъщност националното трябва да е и експертно. Затова аз вярвам, че след това гласуване – добрата новина от това гласуване е, че всички български евродепутати гласуваха по този правилен начин – та след това гласуване, българските социалисти в Европейския парламент и на първо място, да кажа пак, Сергей Станишев ще вземат необходимите мерки и ще престанат всякакви съмнения за скрита или открита подкрепа на македонизма в Европейския парламент. По този повод искам да кажа нещо важно, което е публична тайна за европейските структури, публична тайна е за хората, които се занимават с национална сигурност в България, в Македония и в бивша Югославия: всичките тези успехи на македонизма в Европейския парламент в последните години и успехите на македонизма в редица средноевропейски и западноевропейски държави, с откриването на катедри по македонистика – за две такива катедри вече казах, за Любляна и Загреб – се дължи на активната работа на Македонската агенция за външно разузнаване, която е инициаторът за подобно лобиране. Тя организира всички тези инициативи, тя плаща на тези лобисти, още повече, че лобирането в Европейския съюз е напълно законно. И аз се питам, дали има подобно адекватно действие от страна на българските служби за сигурност или т.нар. Военно разузнаване и Външно цивилно разузнаване, защото още през далечната 1999 г. – аз работех с Външното разузнаване на България до 2006 г. – и беше ясно, че всички тези действия са дело на Македонското разузнаване, което работи плътно, заедно с македонското Външно министерство. Надявам се, надявам се българското Външно министерство и българското Външно разузнаване да реагират на подобни действия на македонизма. В противен случай, със съжаление трябва да кажа, в момента македонското Външно министерство и македонското разузнаване в сянка водят по точки на кампанията за лобиране в Европейския съюз.

Водещ: Г-н Енчев, как концепциите на македонизма проникват в европейските структури и стигат чак до САЩ, а я няма българската позиция? Мадлин Олбрайт знае за позицията на Мицковски, не знае за позицията на Захариева. Къде се къса в България връзката между дипломация и разузнаване?

– Хубав въпрос. Отговорът обаче е много труден. Аз дори се съмнявам, че в момента има такава връзка между българското Външно разузнаване и Министерството на външните работи, макар че трябва да се признае, че в последните няколко месеца външният министър Екатерина Захариева зае позиция по отношение на Република Северна Македония, която заслужава нашите адмирации. Също така трябва да отбележа, че миналата година българският парламент даде пример за национален консенсус при защитата на българските национални интереси, като прие рамкова позиция по отношение на Република Северна Македония, която беше подкрепена от всички парламентарно представени партии. Това е едно от малкото решения на българския парламент, което заслужава адмирации, тъй като всички знаем, парламентът, който в четвъртък завърши своя четиригодишен мандат, си спечели изключително неприятната слава на изпълнител на волята на българския министър-председател Бойко Борисов, а не на законодател, който генерира законите, а те се изпълняват от изпълнителната власт. Затова аз съм дълбоко убеден и се надявам, че връзката между българското разузнаване, което трябва да работи за защита на националните интереси, Министерството на външните работи на България, ако не съществува, то трябва да се осъществи в най-скоро време. А що се отнася до нашата позиция в САЩ, тук проблемът е много сериозен. По отношение на САЩ нашите управляващи се борят да заслужат вниманието на Държавния департамент и на Белия дом с откупуване, както стана откупуване на болната съвест на българските управници с тази сделка за самолетите F-16. Дори вече признанието на самият военен министър Каракачанов, че сме били дали нова заявка за купуване на нова ескадрила от осем самолета, но не съм чул до момента или военният министър, или министър-председателят на България да е казал, че в САЩ нашата мисия лобира за защитата на българските интереси пред американската страна и за търсене на американска подкрепа. Нещо повече, само преди две седмици двама американски сенатори – един републиканец и един демократ в Сенатската комисия по външна политика излязоха с позиция за България, която е убийствена оценка за режима на Бойко Борисов. Какво ни казаха те? Казаха ни, че българската съдебна система е политизирана, че корупцията е ендемична – апропо, това е мнение на Държавния департамент на САЩ отпреди няколко месеца, а българските медии са под похлупака на властта, или по-точно под жестока цензура. Е, след това изявление какво ви говори какво е направено от страна на България по отношение на т.нар. Македонски въпрос в САЩ? Моят отговор е: нищо. Защото за нашите управляващи е важно не да защитят националния интерес в САЩ на България по отношение на Македония като намерят силно лоби в Държавния департамент, а техният интерес е да се откупят, да откупят своите корупционни действия в България и да получат доживотна амнистия от Държавния департамент и от Белия дом, независимо кой е президент на САЩ, за своята корупция и за тази наистина жестоко политизирана съдебна система, която видяхме как действа по отношение на шпионския скандал.

Водещ: Като говорим за шпионски скандали, за първи път в новата история у нас е разкрита група за шпионаж. Аферата се разрасна с изгонване на още двама дипломати, с които за година и половина изгонените руснаци вече са осем. Как оценявате работата на българските служби, в контекста на противодействието на идващите от Русия заплахи?

– Ще кажа в самото начало, че никой българин не може да предава националните интереси на страната, да предава държавни тайни, независимо на кого, тъй като националният интерес е над всичко и всички. Но по конкретния казус следва първо да се произнесе съдът и ако те са предали националния интерес, следва да понесат най-строго наказание. Но да погледнем и другата страна на шпионския скандал. Първият въпрос, който всички вече задават в България – говоря дори и представители на т.нар. демократична опозиция в България, първият въпрос е: защо 10 дни преди парламентарните избори в България Прокуратурата решава да излезе пред обществеността и пред световната общественост с разкритията за шпионския скандал. Освен това, защо главният прокурор си позволява да се изживява като съдия, който раздава присъди, и освен това да се публикуват в медиите подслушани телефонни разговори, свидетелства, което повдига въпроса това не е ли в разрез с процесуалните действия и няма ли всъщност това поведение на Прокуратурата да обезсили доказателствата, ако има такива. Всъщност нека да го кажа направо така: това, което става в момента с публикуването на снимковия материал, е опит на Прокуратурата и на властта, която, разбира се, избра тази Прокуратура, да се харесат на САЩ. Едно от доказателствата за това е, че всъщност, както казах преди малко, изявлението на двамата американски сенатори беше тежък удар по режима в България. Двама американски сенатори заявиха – ще кажа още веднъж, – че корупцията е ендемична, че съдебната система е политизирана, а медиите са под похлупака на властта и владее жестока цензура. Второ, Гешев каза, че тази шпионска мрежа се следи в България от шест месеца. И сега се задава въпросът: снимките, които са направени преди повече от месец, се публикуват сега – защо ДАНС и Прокуратурата решиха да чакат цял месец, за да пристъпят към ареста и да обявят аферата?

Водещ: Какво е вашето обяснение?

– Ами търсене на медиен ефект и най-вече желание да се впечатли американската страна. Освен това правя едно много важно сравнение и уточнение, което ще ви покаже, че има нещо много съмнително в изнасянето на тези данни един месец преди изборите в България, дори не един месец, десетина дни. Спомняте ли си, че предният шпионски скандал, който властите провокираха – този с шефа на Движение „Русофили“ Николай Малинов, се случи точно един месец преди местните избори през 2019 г.? Точно тогава столичната кметица Фандъкова имаше нужда от ясна подкрепа, тъй като от дясната страна се очакваха гласове, а дясната страна са винаги априори противници на Русия, гласове се очакваха в полза на кандидатурата на Йорданка Фандъкова. Значи сега, 2019 г., един месец преди изборите гръмна афера с „Русофили“ с Малинов, за която се разбра – вече е общо мнението, – че това е доста съмнителна афера, след като главното обвинение към Николай Малинов е това, че си е позволил да напише доклад, анализ за това, че България трябва да се присъедини към Евразийския съюз и в който се отрича членството на България в НАТО. Е, това ли е голямото престъпление на Николай Малинов? За мен аферата е несръчен опит на властта да се хареса на новата американска администрация, на фона на последното изявление на американския президент Джо Байдън по отношение на Путин, когато той нарече руския президент „убиец“. Те искат да препишат тази нова американска реторика, която по същество е обявяване на нов етап в Студената война между Русия и САЩ.

Водещ: Г-н Енчев, но това не е ли и игра с огъня от страна на българските власти и българската Прокуратура, тъй като случаят вече набра сериозна популярност и той е в обсега на наблюдение и от Държавния департамент, и от НАТО, и от служби в Европейския съюз? Ако има някаква фалшификация с данни или преувеличаване, или изопачаване, или просто предизборни идеологически флиртове, дали това няма да изиграе лоша шега и твърде опасна, всъщност?

– Нека да видим какви са доказателствата, нека да видим какво ще е решението на съда. Мисля, че е твърде рано да даваме каквито и да е оценки. Да не се случи същото, което се случи с обвинението срещу Николай Малинов и други български граждани, които наистина бяха обвинени с много тежко престъпление, но накрая се оказа, поне според мен по изнесените данни, се оказа, че това е буря в чаша вода. Между другото, аз имам още един въпрос – защо бившият шеф на Военна полиция, за когото се твърди, че тази Военна полиция е изпуснала така нареченият резидент, който е бил закаран за няколко часа във Военно-окръжната прокуратура и Военна полиция на ул. „Позитано“, защо беше пуснат? Защо българското правителство не възрази на назначаването на ген. Борислав Сертов, съвсем доскоро шеф на Военна полиция, ген. Сертов, който стана военно аташе в Руската федерация? Той, доколкото не греша, вече е там, той работи вече. Тъй като Гешев обвинява Военна полиция и косвено обвинява ген. Сертов за състоянието на полицията, за нейната работа, а тя е подчинена пряко на военния министър, той обвинява Военна полиция в доста смъртни грехове. И се питам – добре, щом е така, защо правителството на Бойко Борисов, знаейки тези неща, тъй като аферата е от шест месеца, а може би и повече, позволи на този шеф на Военна полиция да замине в Москва? Това не ви ли усъмнява в много неща, ако наистина Сертов носи отговорност за лошото състояние на Военна полиция? Още повече, както разбирам от публикации вече в медиите, ген. Сертов е бил много близък с един от изгонените руски дипломати преди една година, дори имало гостуване на руския дипломат във Военна полиция, за това имало свидетели. С две думи се оказва, че има двойни стандарти по отношение на хора, за които има съмнение, че не си вършат работата добре и косвено или съзнателно, или несъзнателно работят за руската страна, и им се позволява да заминат като военни дипломати в Москва.

Водещ: Г-н Енчев, в какво състояние са българските служби? Дали сега с тази поредна афера не сме свидетели на поредните у нас шпионски игри?

– Ако наистина тези факти и изнесени данни се потвърдят 100%, те са провал в системата на националната сигурност на Република България. За което трябва да има много отговорни и на първо място, разбира се, двама отговорни – това е министърът на отбраната г-н Каракачанов и директорът на служба Военно разузнаване. Но до този момент за тяхната отговорност изобщо не се говори, дори главният прокурор ги похвали, че са съдействали на разследването. Аз бих попитал шеговито – то само оставаше и да не съдействат, иначе щяха да бъдат подсъдими. До този момент ние нямаме адекватно обяснение за случилото се, още повече че един от обвинените, така нареченият резидент е бил награден с орден преди 3 години от същия военен министър. Разбира се, човек не може да предвиди, какво може да се случи в главата на такива хора, които са готови да продадат националния интерес, но факт е, че системата за сигурност, контраразузнаването в Република България, военното контраразузнаване очевидно са проспали тази афера, ако наистина става дума за такава сериозна афера. Аз пак ще кажа това, което споменах преди малко – става дума за много сериозни въпроси, на които не сме получили отговор: защо 10 дни преди изборите сме свидетели на тази, да го кажа направо, читалищна шпионска афера? 10 дни преди изборите. Защо не го направиха доста по-рано?

Водещ: Четвъртък бе последният ден на Народното събрание. Как оценявате 44-я парламент? Какъв парламент предвещава той за 45-ия?

– Това е дъното на българския парламентаризъм. 44-то Народно събрание е дъното на парламентаризма в Република България в последните 30 години. И Корнелия Нинова много добре заяви в своето изказване пред народните представители, че след 10 дни българите ще решават не просто кой да стане депутат в 45-то Народно събрание, а след 10 дни ще се решава бъдещето на България, след 10 дни се залага бъдещото на нашето Отечество. В този смисъл, БСП остана единствената опозиция в този парламент на тази власт, остана принципна и последователна в 44-то Народно събрание, което важи изцяло за председателя на БСП Корнелия Нинова, която, както знаете, отказа примамливото предложение в началото на мандата на 44-я парламент да стане председател на Народното събрание. Затова този парламент, ако трябва да го оценяваме, оценката 2 е може би не е точната, но вината не е на депутатите в Народното събрание – говоря от управляващата коалиция, не само на тези депутати, които безпрекословно изпълняваха заповедите на министър-председателя. Вината е изцяло на българския премиер Бойко Борисов, който превърна българския парламент в чакалня на Министерския съвет, където той може да влезе по всяко време и да нареди каквото си поиска, и то да бъде подкрепено и гласувано с две ръце от управляващата коалиция ГЕРБ и така наречените „Обединени патриоти“, чието истинско име е опитомени патриоти. Всъщност в изказванията от трибуната на Народното събрание се разбра кой кой е и за какво е работил. Но най-големият скандал на това Народно събрание и на управляващата коалиция беше – по-късно през деня, в четвъртък се случи, когато ГЕРБ даде пресконференция и си позволиха да обвинят БСП за така наречената бюлетина за гласуване, протоколи за гласуване, които ще създадат големи проблеми на изборния ден. И много добре беше казано на пресконференцията на „Позитано“, че всъщност ГЕРБ реши да има и хартиено, и машинно гласуване и ГЕРБ трябва да носи главната отговорност за тези изборни книжа. И много добре беше казано и пак ще го повторя и аз – даже и наглостта на управляващите трябва да има някакви граници.

Водещ: Водите листата на „БСП за България“ на 29-и МИР в Хасково. Какво бъдеще, какви перспективи предвиждате за този регион през следващия мандат?

– Този български район ще кажа само едно – че до 1989 г. по икономическо развитие и социални показатели Хасково и Хасковска област са на второ място в България. За последните 30 години, при така наречената демокрация или при строителството на развитото или неразвито капиталистическо общество в България, Хасково и Хасковска област е на предпоследно място в листата на всички области на България. След Хасково е само Ямболска област. В този смисъл, ако трябва да говоря за моите приоритети като народен представител, като водач на листа в Хасковска област, те са няколко, но на първо място поставям парламентарен натиск, който трябва да се окаже в 45-я парламент за решаването на проблема с водата на Хасково. Това е рецидивирал проблем, който не търпи повече отлагане. На второ място поставям въпроса за държавни инвестиции за развитието на потенциала на минералните извори в областта. Държавата тук трябва да се намеси, тъй като минералните води са изключителна възможност за развиване на лечебен туризъм, който ще даде възможност за привличане на много чуждестранни инвестиции и инвеститори. Също така, което не е само проблем на Хасково, а и на цялата страна, аз мисля че в Народното събрание като народен представител ще се боря, ще лобирам за реституция на труда на всички хора от третата възраст с преизчисляване на техните пенсии, преизчисляване на всички пенсии. Всъщност от 2008 г., когато управляваше Тройната коалиция, тогава социален министър беше Емилия Масларова, когато бяха индексирани всички пенсии и това доведе до увеличаване им с 30%, та от 2008 г., от 2009 г., когато Борисов дойде на власт, до ден днешен не е имало такава индексация. Също така смятам, че подобряване на качеството на живота в селските райони, в случая в Хасково, ще стане чрез улесняване на достъпа до медицинска, стоматологична помощ в отдалечените селища и чрез засилено полицейско присъствие в малките населени места. Няма да крия и никаква тайна не е, че в малките населени места, не само в Хасковска област, особено в районите със смесено население, със смесени етноси, положението е като в средновековен град, в средновековни селища – властта е далече, бандитите са на всеки километър, навсякъде.

Купуването и продаването на гласове е престъпление