Платени публикации

Европейският съюз срещу пандемията

 

Основният отговор на Европейския съюз „Планът на Европейската комисия за възстановяване на Европа от кризата с COVID-19“  беше представен още в края на м. май 2020 г.  Комисията предложи СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ЕС като извънреден инструмент за възстановяване с цел да се подпомогне за отстраняването на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от коронавирус, да се подкрепи икономическото възстановяване и изграждането на по-добро бъдеще за следващото поколение.

От Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в основата на СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ЕС ще бъдат предоставени общо 672,5 милиарда евро в подкрепа на инвестициите и реформите. За България финaнcиpaнeто пo „Πлaнa зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe“ е в paзмep нa 6 милиарда евро  и възмoжнocт зa зaeми нa oбщa cтoйнocт дo 5 милиарда.

Освен парите от спасителните планове за икономиката по фонда СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ЕС от самото начало на пандемията ЕС участваше и като голям възложител на поръчки на защитни средства и облекло; от фондовете за наука се използваха пари за изследвания и експерименти, от чиито резултати да се възползва всяха държава; производителите на ваксини можеха да получат средства за разработката им и Брюксел да уреди покупките на едро, вместо страните-членки да се конкурират една с друга.

През февруари миналата година Еврокомисията заедно с държавите членки започна първото от четири съвместни възлагания на обществени поръчки за лични предпазни средства. Така ЕС се превърна в голям възложител, като по този начин се насърчаваха доставчиците бързо да увеличават капацитета си и се осигуряваха възможно най-голямо количество оборудване на най-добра цена. На 18 юни 2020, в рамките на пилотна операция, на България са доставени над седем тона лични предпазни средства, включително над 500 000 защитни маски, закупени от страната, като транспортните разходи са покрити от ЕС.

Още през март Европарламентът одобри предложението на Комисията най-тежко засегнатите държави-членки да получат достъп до финансова подкрепа до 800 милиона евро през 2020 г. от Фонда за солидарност.

Съветът одобри финансова подкрепа в размер на 87.4 млрд. евро за 16 държави членки под формата на заеми от ЕС по линия на SURE – временния инструмент на ЕС за смекчаване на рисковете от безработица по време на кризата с коронавируса.

ЕС одобри пренасочване на 122 млн. евро от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ за бързо производство на жизненоважни медицински консумативи и оборудване, необходими за тестване и лечение; разработване на медицински технологии за подобряване на откриването и грижата за пациентите.

Европейската инвестиционна банка подкрепи компанията за имунотерапия Бионтек със 100 милиона евро финансиране за развитието на ваксина. С Кюрвак, разработчик на ваксини в Германия, тя сключи споразумение за заем на стойност 75 милиона евро в подкрепа на текущото разработване и производство на ваксини.

През август ЕС подкрепи 23 изследователски проекта със 128 милиона евро по „Хоризонт 2020“. Те са извън други 48.25 милиона евро, разпределени за 18 изследователски проекта, включващи 151 екипа по програма „Хоризонт 2020“ за разработване на ваксини, нови лечения, бързи диагностични тестове и подобряване на готовността и реакцията при огнища и 117 милиона евро за осем проекта за диагностика и лечение чрез Инициативата за иновативни лекарства.

Решението за общи поръчки от името на ЕС беше спасение за България. Те позволиха на страната ни  да си гарантира ваксини., което нямаше как да стане , ако България  опитваше да поръча само ваксини  в условията на  огромно търсене.

България направи и грешен избор на ваксини, които поръча от сключените от Европейската комисия договори, като заложи повече от половината от дозите си само на двама от седемте възможни производители. Компанията Санофи не успя да направи ваксина и така поръчаните от нас 4,6 млн. дози останаха неизползваеми. АстраЗенека, на която правителството плати 4,5 млн. дози, не можа да произведе  необходимото количество, но Европейската комисия изигра решаваща роля България все пак да купи 2 млн. ваксини от Янсен  след като първоначално беше отказала изобщо да участва в договора с тази компания.

Погрешният избор на ваксини заложи дефицит в първото тримесечие на 2021 г.. Благодарение на Европейската комисия бяха подписани допълнителни договори с производителите Pfizer и Moderna и благодарение на тях правителството успя да поръча още 2,9 млн. от първата и 460 000 от втората ваксина.

Решението на европейските лидери, взето на 26 март, последните във ваксинацията да получат помощ чрез допълнителните дози, беше изключителен подарък за България.  Европа предложи на България 1,2 млн. дози допълнително.

 

Back to top button