Любопитно

Стефан Милев събра в книга всичко за „Лотос бял“

„Мой „Лотос бял“ – така озаглави новата си книга Стефан Милев, когото всеки в Хасково и по-надалече знае като талантлив музикален педагог, композитор и поет.

Догодина ще се навършат цели 20 години, откакто известният хасковски музикант и забележителен акордеонист Жечо Щерев поставя началото на вокалната група „Лотос“. През 2006 г. той предава щафетата на Стефан Милев. Повлиян от песента „Мой лотос бял“ на световно известия Аспарух Лешников, той променя името на формацията на „Лотос бял“. Тя намира покрив във Военния клуб на Хасково, обогатява репертоара си, изгражда собствен облик. Значими са изявите и през годините като концерта в чест на 100-годишнината на патриарха на българската естрада Йосиф Цанков, участия в Националния тракийски събор в Маджарово, в телевизионното предаване „Ако зажалиш…“. Гласовитите хасковлии събират много аплодисменти от своите съграждани, от публиката на много фестивали и конкурси в страната. Малко известен е фактът, че групата участва в игралния филм „Незнайният син“ на режисьора Димитър Сарджев, родом от Хасково, припомня авторът на книгата.

В нея са публикувани текстовете на всички песни, писани специално за „Лотос бял“. „Първопролетен валс“, „Слънчево момиче“, „Чайки и море“, „Златни листа“ са само част от заглавията, познати на любители на музиката. Песента за войводите Руси Славов и Димитър Маджаров е в памет на защитниците на прокудените от Беломорска Тракия българи през 1913 година. „Сълза и цвете за децата“ е посветена на паметта на децата, избити от башибозука в местността Илиева нива в същата злокобна година. Стефан Милев има стихове, посветени на поетите Иван Николов и Елка Няголова, на 100 годишнината на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, на 15-годишнината на хасковския клуб „Родолюбие“.

В книгата, която е своеобразен летопис на „Лотос бял“, са събрани и поетични честитки за рождени дни и други празници на приятели и членове на групата, увенчани с пожеланието „На многая лета“. В отделен цикъл за подредени новогодишни поздравления и дружески шаржове, онлайн честитки, писани напук на епидемията.

Роденият на първа пролет в Мезек Стефан Милев завършва гимназията в Свиленград, Института за подготовка на културно-просветни кадри в Хасково, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Работил е в читалище „Заря“, в Окръжния център за художествена самодейност, където става директор, в управление „Култура“ в община Хасково. Преподава музика в училищата в Маджарово и Силен, където ръководи и вокални групи. Най-възвишеното изкуство за него е музиката, владее най-различни музикални инструменти. Пише и поезия, автор е на стихбирката „Като залязваща звезда“. „Стефан може да римува всичко, до което се докосне“, казваше за него с усмивка поетът Петър Василев. „Стефан Милев…, че кой не го знае/ Питай в Хасково, питай в Мезек/и ще има да цъкаш накрая/що за птица е този човек“ – така започва неговата весела и юбилейна „Визитка-честитка“ в мерена реч.

Стефан Милев е носител на множество отличия от музикални и литературни конкурси. Награден е с медали от републикански фестивали на художествената самодейност, обявен е за „Отличник на Комитета за изкуство и култура“, носител е на орден „Кирил и Методий – втора степен. Неговото верую, изразено в стихове, звучи така: Тя, песента е таз магия, дето/ любовно гали нашите сърца/ и прави ни щастливи до небето/ и да се радваме като деца.

Книгата „Мой „Лотос бял“ е отпечатана с подкрепата на хасковлийката Анастасия Салабашева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button