Любопитно

Хасково някога: Недялка Симеонова знаела наизуст десетки концерти и обичала риболова

Днес се навършват 120 г. от рождението на цигуларката. Сред почитателите й са прочути творци, монарси и политици

Недялка Симеонова е първата българска цигуларка – виртуоз, обявена от американската критика през 20-те години за една от трите най-добри цигуларки в света. Родена е на 2 декември 1901 г. в Хасково в бедно семейство. Започва да свири на 6 години. През 1913 година заминава за САЩ и изнася множество благотворителни концерти, средствата от които дарява на БЧК в помощ на българите, пострадали от Балканската война. През 1946 г. е назначена за редовен преподавател в Музикалната академия в София, а 2 години по – късно заема професорска катедра. През 1950 г. получава званието „Заслужила артистка“ на България. Умира на 14 март 1959 г. в парижка държавна клиника.

„Снощи открихме третата голяма цигуларка на нашето време – българката Недялка Симеонова!“. С това възклицание завършва рецензията на „Ню Йорк таймс“ за самостоятелния й концерт на 21 октомври 1923 г. в прочутата нюйоркска зала „Таун хол“. 21-годишната изпълнителка дочаква своя звезден миг след тежки изпитания и къртовски труд в името на изкуството. Нейната житейска история, достойна за холивудски филм, започва преди 120 г. в Хасково.

Недялка Симеонова
Семейството на Димитър Симеонов, 1907 г. Малката Недялка е права в средата

На 2 декември 1901 г. в скромния дом на Димитър и Николина Симеонови проплаква момиченце, което кръщават Недялка. Таткото – самоук цигулар и тромпетист в градския струнен оркестър, нямал особени амбиции за първородната си щерка. Тя сама посегнала към цигулката и скоро показала такова усърдие и музикалност, че изуменият й баща с

Недялка Симеонова
„Детето-чудо“ на 7 години

радост станал неин учител. На 7 г. момиченцето изнася с голям успех първия си концерт пред публика. Следват десетки изяви на „детето-чудо“ в цялата страна пред пълни зали от възторжени почитатели. Сред тях са царица Елеонора, Александър Стамболийски и Иван Вазов. След един концерт на малката цигуларка в София, където семейството се премества през 1907 г., народният поет пророчески възкликва: „Тези ръчички ще прославят България!“.

През есента на 1913 г. „детето-чудо“ заминава с баща си за САЩ по покана на емигранта Дончо Атанасов. За 6 месеца талантливото девойче изнася десетки благотворителни концерти, а събраната сума от 600 000 златни лева дарява на БЧК за бежанците от Беломорска Тракия и Македония. Изявите на 12-годишната българка отвъд океана предизвикват възторга на музикални корифеи като Фриц Крайслер, Сергей Рахманинов и Йожен Изаи. Те са единодушни – Недялка е нешлифован диамант, но й трябва професионално образование. Следват години на учение и усъвършенстване в САЩ и Германия, за да се стигне до триумфа в „Таун хол“. Огромна заслуга за него има прочутият професор от Петербургската консерватория Леополд Ауер, при когото българката учи 2 г. в Ню Йорк. През 20-те и 30-те г. на миналия век Недялка Симеонова покорява с майсторството си Франция, Италия, Египет, Аржентина, Чили, Австралия и дори екзотични кътчета като о. Ява и Бали… Макар американската преса да я нарежда до най-добрите цигуларки в света по онова време – австрийката Ерика Морини и унгарката Ерна Рубинщайн, творческият и житейски път на Недялка Симеонова е горчив.

Недялка Симеонова
На кораба на път за САЩ, 1913 г.

Завърнала се окончателно в България в началото на 30-те, виртуозката е наградена с орден „За гражданска заслуга“ заради успехите си в чужбина. Известно време работи като концертмайстор в оркестъра на Кооперативния театър, но властите ú отказват мечтаното преподавателско място в Музикалната академия с мотив, че няма диплома. За да се прехранва, цигуларката е принудена да свири в треторазредни заведения, където никой не се вълнува от таланта й.

Недялка Симеонова
Недялка Симеонова със своя баща и пръв учител

На 37 г. тя става студентка в Дрезденската консерватория, която завършва само за 6 месеца. Възхитените немски професори се чудят на какво могат да научат виртуоз от нейната класа и след дипломирането й предлагат да стане техен колега. Недялка Симеонова избира родината. Вакантното професорско място в Музикалната академия обаче отново й е отказано – този път с аргумента, че няма задължителните 6 семестъра или 3 г. обучение. Лекторските часове, които води в академията, не могат да компенсират унижението. През 1939 г. Недялка Симеонова отново напуска България.

Недялка Симеонова
Ученичка на проф. Густав Хавеман в Дрезден, 1917 г.

Установява се в Дрезден, където става концертмайстор и солист на местната филхармония, а по-късно изнася концерти като свободен артист. Бомбардировките над София по време на Втората световна война и страхът за близките й принуждават виртуозната цигуларка да се завърне в родината.

Превратът на 9 септември 1944 г. и затварянето на държавните граници осуетяват намерението й да продължи успешната си кариера в Германия. Синът на цигуларката Димитър Симеонов твърди приживе, че новата власт у нас я подлага на изпит, за да се увери в таланта й. Едва след това назначават Недялка Симеонова за професор в Музикалната академия, а през 1950 г. й дават званието „Заслужил артист“ и „Лауреат на Димитровска награда“. Въпреки признанието и десетките гастроли в чужбина, които по онова време били невъзможни без партийна „благословия“, голямата виртуозка отказва на Вълко Червенков поканата за членство в БКП с думите: „Аз се занимавам с музика, а не с политика“. Според сина й именно това става причина за психически тормоз, довел прочутата цигуларка до тежко заболяване. Многото провалени бракове, годините на лишения и несигурност също съсипват здравето й. На 14 март 1959 г. от парижката клиника „Некер“ долита злокобната вест за ранната смърт на Недялка Симеонова. До последния си дъх тя не се разделя с любимата цигулка „Галиано“, с която покорява света и прославя България…

Недялка Симеонова
На 25-годишния си творчески юбилей, 1935 г.

Със своята близо 50-годишна сценична дейност Недялка Симеонова е уникален случай не само в нашата, но и в световната музика. Малко цигуларки от толкова висока класа могат да се похвалят с подобна кариера. За човек, изцяло отдаден на изкуството като Недялка Симеонова, това постижение може би е закономерно. Първата българска цигуларка свирела гами „като ученичка“ по 4-5 часа на ден и репетирала до среднощ преди всяка своя изява, независимо дали ще гастролира в някое наше градче или в голяма европейска столица. Недялка Симеонова никога не се държала като примадона, въпреки световната си известност. Свирела с еднаква отдаденост и със студентите си от Консерваторията, и със самодейния оркестър към хасковското читалище „Заря“, и с прочути диригенти и филхармонии.

Почивала си с плетене или като слушала по радиото записи на младите си колеги, което изумявало близките й. „Не трябва да изоставам от новостите“ – отговаряла търпеливо цигуларката на въпроса защо го прави. В същото време изпълнявала творби на 70 композитори и знаела наизуст близо 50 концерта, като във всеки момент била готова да изсвири не само своето соло, но и партията на оркестъра. Често ходела на риболов с последния си съпруг Борис Сарафов. Пушела много и въпреки предупрежденията на лекарите, не се разделила с този си навик чак до смъртта си. А когато на приемния изпит за цигулари в Консерваторията се явява синът й, проф. Недялка Симеонова излиза навън от неудобство като казва на колегите си от журито да го оценяват те.

Недялка Симеонова
Първата българска цигуларка-вирутоз, 1950 г.

Много са случките в живота й, които я разкриват като изключително земен и скромен човек, изцяло отдаден на музиката. Жаждата й за съвършенство я преследва през целия й живот. Може би в това наред с таланта й се крие разковничето за блестящите интерпретации на десетки класически произведения, които оставя след себе си. На поколенията завещава: „Нека тези, които ще се посветят на цигулковото изкуство, знаят, че трябва да му отдадат целия си живот“.

Снимки: Дигиталната колекция на Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Хасково

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button