На 25 януари се навършват 85 г. от рождението на руския актьор, поет и музикант Владимир Висоцки (1938 – 1980).
Специална витрина в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отдава почит на твореца. Подредени са биографични книги, спомени за Висоцки, статии в печата, ноти и записи на негови песни.
Роден е в Москва, в семейството на военен. След развода на родителите си живее с баща си и втората му жена в Германия, където взема уроци по пиано (1947 – 1949). В началото на 50-те г. посещава театрален кръжок в Москва, но първите роли в училищни представления и стихотворни опити не умилостивяват семейството му, по чието настояване младият Висоцки кандидатства за инженер.
Приет е в местния Инженерно-строителен институт, но през 1956 г. зарязва точните науки и постъпва в прочутата школа-студия при МХАТ. След дипломирането си работи като актьор в няколко столични театъра и се снима в малки роли в киното.
До края на живота си обаче остава верен на знаменития Московски театър на Таганка, в чиято трупа постъпва през 1964 г. На неговата сцена той изиграва над 20 роли, но завинаги остава в историята му с ролята на Хамлет в едноименната Шекспирова трагедия. С театъра на Таганка през 1975 г. Висоцки гостува в България, като заради огромния успех гастролите са удължени с почти седмица.
Първите си песни бардът пише през 1960 – 1961 г. Те са със статут на забранени – не ги излъчват по радиото и телевизията, макар да се радват на всенародна популярност. Творчеството на Висоцки включва около 600 песни и над 850 стихотворения, от които приживе успява да публикува само едно. Снима се в близо 30 игрални филма, сред които: „Мястото на срещата да не се променя“, „Стопанинът на тайгата“, „Интервенция“ и др.
Последните години от живота му са драматични. Висоцки много тежко преживява атаките в пресата заради свободолюбивата си поезия, както и забраната за издаване на негови грамофонни плочи. Боледува често, а през 1979 г. преживява клинична смърт. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва от сърдечен удар. Година след смъртта му е издадена първата му стихосбирка – „Нерв“.
