Първа награда от XIX-ия Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков получи Светлана Николова от Харманли.
Отличието за стихотворението „Вехто безсмъртие“ й бе присъдено от жури с председател литературния критик Благовеста Касабова. Благодаря за признанието! Прекрасно е, когато виждаш, че словото ти вълнува, казва поетесата.
Конкурсът се организира от читалище „Пенчо Славейков 1921“ в София, където бе и церемонията по награждаването. На 27 април се навършиха 157 години от рождението на нашия патрон. Да си спомним за него с преклонение, призовават от културната институция.
В същия конкурс София Милева от Хасково, която смени местожителството си, е една от петимата поети, наградени от читалищното настоятелство.
ВЕХТО БЕЗСМЪРТИЕ
Имам ли дом? Виждам прозорци, но е много самотно,
куп керемиди с ръждиво червило кимат отсреща,
върви си деня и подсвиркват му всички животи
и ревниво се втурват първи да го посрещнат.
Цветята, родени от вчера, са пълни с амброзия,
но никой не ще ги целуне и вкуси опасната сладост –
дори боговете са вече със стара, сбръчкана кожа,
забравили, че в душите човешки расте тяхната младост.
Има ли богове? И ако няма, то какво съм тогава –
вечна история, в която има любов, и герои, и смърти,
дълги години пътувах и в чуждите мисли оставах
и така си повярвах, че съм вехто безсмъртие.
Може би днес ще ме вземат отново в истински дом,
ще превържат лицето ми и пак ще бъда кралица…
Тъй си мечтаеше старата книга за славния нявга Олимп,
докато лежеше на прашната библиотечна лавица.
