Хасковски историци: Спасяването на евреите е сред случаите, в които българите са обединени и действат заедно

Няколко са случаите в историята, при които българите са обединени и действат заедно. Това са Съединението, Първата Балканска война, земетресенията в Южна България от 1928 г. и спасяването на българските евреи, заяви на пресконференция в БТА, посветена на 80-годишнината от спасяването на българските евреи, главният уредник в отдел „Нова история“ на РИМ – Хасково и докторант във Великотърновския университет Милен Вълчев.

Неговата колежка в музея и асистент в Институт за исторически изследвания на БАН д-р Веселина Узунова допълни, че към тези случаи може да се прибави Световното първенство през 1994 г. Тя посочи, че през тази година темата за спасяването на българското еврейство е общонационална.

Д-р Узунова разказа, че еврейското население е придошло в Хасково още през средните векове, когато се образува еврейската махала „Хавра“. Евреите към края на 19 и началото на 20 век са около 600 души. При интернирането на евреите пристигат още 1 000 души, най-вече от столицата.

Те са търговци, занаятчии с афинитет към стопанския живот. Имало е сговор и дружба между етносите. Изключение правят само смесените бракове. На практика до 1944 г. има само един такъв.

Смесеният брак е между дъщерята на един от най-богатите хасковски евреи Бухор Камхи, която се казва Софи и известният банкер Кирил Калинов, директор на Популярна банка. Те се влюбват въпреки че Бухор Камхи е обещал дъщеря си за жена на втория й братовчед Алберт в София. Тя обаче отказва, защото се е влюбила в Кирил Калинов.

Двамата бягат, тя приема православното християнство и се прекръщава на София, каквото има носи днес нейната внучка. Женят се, но старият търговец не признава брака и няма позитивно отношение на потомството.

По-богатите евреи напускат Хасково между 1936 и 1939 г., като Бухор Камхи е един от първите. Скандалът е толкова голям, че е на първите страници на вестниците, включително и на хасковските, които изнасят всякакви подробности за бягството и за женитбата.

Въпреки тежненията покрай нацистка Германия в България не е имало противопоставяне между евреите и другите етноси. Вълчев посочи, че във връзка със Закона за защита на нацията в Хасково е имало някои ограничения. Евреите например е трябвало да пазаруват до 9 часа сутринта или след 17 часа. Можело да ползват градската баня във всички дни от седмицата, освен в петък. На кино са ходили в следобедните часове, като са можели да влизат само в едно заведение – сладкарница „Чарлстон“. Въпреки това населението и полицаите са си затваряли очите, особено за учениците, допълни д-р Узунова.

„Но заради този закон голяма част от еврейското население се настройва противодържавно. Много от евреите олевяват, включват се в противодържавни актове и смятат, че тази власт е несправедлива. Има няколко случаи в Хасково на евреи, които участват в лявата съпротива, някои от тях загиват“, каза Милен Вълчев.

В Хасково е бил интерниран Нисим Меворах, който е баща на Валери Петров и автор на Закона за народния съд. Брилянтен юрист, нает да напише закона, защото е евреин, пострадал от „монархо-фашисткия“ режим. След това обаче неговият текст бил преправен. Той не бил съгласен с това законът да има репресивни функции и предварително да вменява вина.

„В Хасково няма физически посегателства над евреите, даже няма счупени прозорци, както в други градове. 60 семейства са със заповед да стегнат багажа си, но никой не идва да ги вземе. Причината е, че Димитър Пешев като подпредседател на Народното събрание подписва декларация с група други народни представители, сред които е и нашият Георги Чалбуров. Той също е радетел за спасяването на евреите, защото за тях още тогава това е било акт на спасение“, допълни д-р Веселина Узунова.

Между 1945 и 1949 г. напуска 92% от еврейското население. От 60 000 евреи в България остават около 8 000, а до 1964 г. са между 5 000 – 6 000.