Поклон пред Пепа

Актрисата Пепа Николова е починала тази нощ след тежко боледуване, съобщават от Съюза на артистите в България. Погребението на актрисата ще се състои на 26 септември. Пепа Николова е починала на 60-годишна възраст.

Една от най-популярните български актриси е родена на 23 декември 1946 г. в град Харманли. Завършила е средно образование. През 1969 г. в Хасково е удостоена със звание актриса. Филмовият й дебют е в “Понеделник сутрин“. Най-голяма популярност й носи ролята на Джалма от “На всеки километър“. Професионалната й кариера преминава в Младежкия и в Сатиричния театър. Снимала се е в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които “Понеделник сутрин“, “На всеки километър“, “Няма нищо по-хубаво от лошото време“, “Опак човек“, “Катина“, “Снаха“, “Хирурзи, “Войната на таралежите“, “Ева на третия етаж“, “Вампири, таласъми…“, “Дунав мост“.

В последните години Пепа Николова водеше авторско телевизионно предаване, в което изразяваше гражданската си позиция по злободневни въпроси, провокирали обществения интерес. Тя има една дъщеря – Александра Сърчаджиева, която също е актриса.

В памет на Пепа Николова
Човек не можеше да не обича Джалма!
от Люба Манолова 

Родът й беше от Доган Хисар – селото, обявило се за република. Разказваше как баща й, Никола, полусирак, останал без майка бил отгледан от всичките роднини. След години, който и да потропа на вратата им – получавал хлаб и добра дума.

… в началото изигра 18-годишна Джалма и след това, в Хасковския драматичен театър, щом се появеше на сцената, децата от първите редове я дърпаха за дългата рокля, искаха да я пипнат, мислеха я за Джалма, радваха се, че е жива, а не както в "На всеки километър" – убита.

… помня ръцете й – тесни, с много дълги пръсти – както ги рисуват по иконите – невероятни ръце имаше Пепа. Такава я запомних – млада, с огън очите, мълчалива. Сядаше по турски на земята и разказваше за снимките на "Оцеола", за Юрие Дарие. Тъкмо беше снимала "Най-добрия човек, когото познавам", носеше дрехите от филма, за да свикне с тях. От театъра в Хасково я бяха настанили заедно с леля ми, също актриса, в един от служебните апартаменти. В това жилище дойде чак от Съветския съюз големия Ролан Биков, който я обожаваше! Наскоро й обещах да потърся какво е станало с Юрие Дарие – мечтаехме си, ако го има, да отидем да го навестим…

… много млада беше тогава, в стаята й имаше подарени от селски баби шарени черги, подкова за късмет, менци, вълнена торба с шевици, елече от 18 век – много обичаше народните носии, дрехи, покъщнина. Боготвореше ги – всъщност обичаше България и всичко българско, но това разбрах по-късно, в годините, когато Живков бе минало…

… минаха няколко години и я срещнах вече в София, с малко момиченце, което непрекъснато търчеше около нея и не можехме дума да разменим заради малката виелица с големи като Пепините очи – Александра. Тогава Пепа играеше в Сатирата и продължаваше да се снима – продължаваше да оцелява. Такъв беше животът й – една непрекъсната борба. Денонощно бдеше над болния си баща, затвори му очите след мъчително боледуване. Радваше се на Александра, че е сериозна и много учи, а когато сама влезе във ВИТИЗ – Пепа беше много горда с детето! "Класирало се първо!" похвали се по телефона, а както знаем на първо място в класациите не слагат хора с връзки… Изгради дом за детето си – не можа да му се порадва…

… "Доброто ражда добро" повтаряше Пепа, огорчена от безумието на един политизиран директор на Сатирата, който я уволни, за да се докара пред партийните си, синьо оцветени господари. Обичаше да дойде у нас, да седне, да й сипя сърми с лозов лист и да си говорим дълго, дълго – за годините от младостта й, за човешката низост, за хубавите моменти, в които приятели и колеги я бяха дарили с обич…Много пътуваше, много играеше, смеехме се, че в Хасково я викнали и са я почели – с голямо тържество в театъра. "Нали знаеш кога те почитат?" шегуваше се Пепа…

… когато й дадоха да води публицистично предаване, Пепа беше много щастлива и говореше до забрава с приятели, съмишленици, личности за тегоби и човеко благородство. Търсеше го, благородството, а то, както знаем трудно се намира в днешно време. И успоредно с това мечтаехме двете как един ден ще се намерят пари, за запише диск с цигански песни, и италиански песни, които пееше до изнемога. Не успя… Остана споменът от нейната "Джалем, джалем…"

След време смени екрана с друго предаване, пак публицистично и се ядосваше и скачаше от случаите на политическо тъпоумие, с които изобилстваше ежедневието ни. Последния път, в който се чухме, с болка в гласа каза: "Влизам да се оперирам!" беше притеснена и имаше лошо предчувствие. А то никога не я излъга. Опитах се да я успокоя, казах й, да не се дава лесно на докторите, да не бърза… След това дойде вестта от приятели, че е приета в кома в "Пирогов" по спешност! Така и не дойде съвсем на себе си, за да прегърне поне Александра…

Прости ми, приятелко! Почивай в мир! Там горе, откъдето ще бдиш вече над Детето си. Много имах да ти разказвам, но и това ще стане един ден.