Първите чествания на 24 май в Хасковска област започват в средата на 60-те години на 19 век, разказаха в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост д-р Веселина Узунова и Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково.
Хасковските учители и просветни дейци са имали близки връзки с колегите си от Пловдив, където първите масови чествания започват през 1858 г.
В предосвобожденския период на събиранията за 24 май в Хасковско най-много са пречели гъркоманите, които са донасяли на властите за провеждането на „еретичен празник“. Османските власти обаче са препоръчвали честванията да преминават „без много шум“.
От 1885 година през следващите 40 години Св. св. Кирил и Методий са били почитани в двора на едноименното училище. В западната част на двора са се строявали учениците, а в източната – гражданството и войската. Следобед празникът е продължавал с шествие до центъра на града, а до девети септември 1944 година той е бил най-многолюдният.
Празненствата са били отменяни в много редки случай – например през 1925 година заради атентата в „Света Неделя“ и след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година.
Със стачка на ученици в Хасково е съпроводено честването през 1945 година. Причината е безследното изчезване на тогавашния уважаван директор на Мъжката гимназия Атанас Кацаров. Възпитаниците издигат протестни лозунги и провалят планираното шествие, което трябва да тръгне от сградата на театъра.
От общо 1300 събрали се, 800 не споделят манифестацията с останалите. За съжаление няма данни какво впоследствие се е случило, дали е имало репресии към ученици или техни наставници.
Историците се обединиха около това, че 24 май трябва да бъде национален празник.
