По повод 1 ноември – Деня на народните будители, Съюзът на българските писатели – най-старата писателска организация в Европа, удостои с грамоти за принос в съвременната българска литература 9 български творци. Сред тях е Стойка Мариновска от Хасково.
Мариновска е родена в село Камилски дол, община Ивайловград. Публикува в местния и централния печат, нейни стихове са превеждани в Русия и Северна Македония. Автор е на книгите „Сълзите ми хиляда, усмивката една“, „От две вселени сме“, „И когато мълчиш, пак те чувам“, „Кестенови очи“, „Сълза във здрача“, „Разпиляна пепел“.
Активен общественик, наскоро поетесата участва във възпоменателна церемония в Камилски дол, посветена на 110 години от разорението на тракийските българи. Ето какво пише тя в стихотворението си „Реквием за 1913-та година“: „Тринайстата година…Като черен ден/разтърсва мисълта ми, все се връща в мен/със тая кобна есен, осквернена с меч/, а моят край свещен я помни тая сеч…“.
Стойка Мариновска е носител на множество награди от национални литературни конкурси.
