В Мутафчиевата къща в Ивайловград днес Туристически информационен център е подредил изложба – част от етнографската сбирка на село Плевун. Показани са съхранени народни носии и вещи от бита на малоазийските българи.
Тази година се навършват 110 години от изселването на малоазийските българи от Турция. Тази българска етнографска група е живяла в Северозападна Мала Азия в района между градовете Чанаккале и Бурса в периода 16 – 19 век. Формирана е основно и от бежанци от ивайловградските села Камилски дол, Хухла и Горноселци. Съществуването на български села в Анадола е отбелязано и от западни пътешественици.
Далеч от родните си места хората пазят българското си национално съзнание, бит, език, православна християнска вяра, традиционна българска народна словесна култура и фолклор. През 1914 г. изцяло се изселват в България. Част от тях се установяват в ивайловградския край – селата Плевун, Свирачи, Орешино, Белополяне, Железино и др.
През 1899 г. големият български учен Васил Кънчов предприема първото пътешествие с научно-изследователска цел в районите, където живеят малоазийските българи. Едно от най-солидните изследвания излиза от печат през 1935 г. Това е книгата на видния етнограф Христо Вакарелски „Бит и език на малоазийските българи“.
