Хасковлийката Гюлгюн Гайгаджова получи образователна и научна степен „доктор“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Нейният дисертационен труд е „Опазване на културното наследство на българите мюсюлмани в Гоцеделчевско“.
Изборът на темата е продиктуван от научния интерес на автора към проблема, непроучен досега. Дисертационният труд се занимава със съвременния период. Използва се научният термин „българи мюсюлмани“, утвърден от българската историческа наука през 90-те години на миналия век.
Проучването е съсредоточено в пет села, свързани помежду си по географски и исторически причини. Теренните материали са събрани в периода 2017 – 2023 г. Използвани са архивни документи, публикации в периодичния печат, справочници и мемоари, уеб ресурси.
По време на насилственото християнизиране на населението от Чеч (1912 – 1913) и през т. нар. възродителен процес (1984 – 1989) селата от региона са опожарени, разрушени са много джамии, къщи, стари гробища, заличени са каменни надписи, изчезват книжовно-документални паметници. Направен е опит да се забранят обичаите и традициите на населението от региона.
Гайгаджова очертава актуалното състояние в региона на майчиния език, езиковите практики, празниците и обичаите, като мнозинството са свързани с религията, а други са светски. Освен известните Рамазан и Курбан байрам, е възникнал и Куртулуш байрам. Новосъздаденият Празник на освобождението става факт след извънредния пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 г., който приема официално решение за връщане рождените/фамилни имена. Интересна е традицията за построяване на чешми, като в община Сатовча са изброени 1000, отбелязва още авторката. Въпреки деконструктивните фактори през годините, като цяло културното наследство на населението от Гоцеделчевско не е застрашено, пише тя.
Към дисертацията са приложени фотографии, текстове на народни песни, речник с думи, предания, приказки, описания на суеверия.
Научният принос на Гюлгюн Гайгаджова е, че прави първо цялостно научно изследване на процеса по опазване на материалното и нематериалното културно наследство в родния си край в миналото и настоящия момент, посочват научният ръководител проф. д-р Жоржета Назърска и рецензентите на труда й. Роднини, близки и приятели не спират с поздравленията си и пожеланията за активното и присъствие на полето на науката.
Във европейска Франция забраниха носенето на кръстчета над дрехите, както и забрадки и хиджаби от мюсюлманките, защо се връщаме назад? Демонстрацията за принадлежнаст към някоя религия не е ли вид насилие?