Литературната награда за поезия „Пеньо Пенев“ за 2024 г. беше връчена снощи в Димитровград. Носителят на Националната награда Петър Чухов получи своя приз за принос в развитието на българската поезия, съобщават от общината.
„За мен е изключително удоволствие да връча тазгодишната награда на един нестандартен, но много актуален поет, какъвто е Петър Чухов. Неслучайно отличието отива в ръцете на човек, който има множество награди и признания от различни места в България“, каза при връчването на отличието кметът Иво Димов и подчерта, че поетът вече е част от историята на Димитровград. Той благодари специално на комисията по избора, председателствана от проф. Амелия Личева и Общинския съвет, който утвърди предложението и пожела нови творчески успехи на лауреата.
Петър Чухов благодари за наградата и както сам се изрази, след официалния език на благодарности, сподели, че Пеньо Пенев е един от малкото автори, чиито стихове помни от ученическите си години.
„Смятам се свързан с Пеньо Пенев, защото и аз като него се възприемам като поет на липсата. В поезията ни има нещо общо и това е несбъднатостта. Тази липса е като една обреченост, която не може да се запълни от никакви състояния, взаимоотношения и случки“, с тези думи Чухов прие наградата.
Слово за лауреата произнесе писателят и редактор акад. Владимир Зарев, който определи Чухов като поет, който има таланта да улавя, оживява и проявява миговете и да ги превръща в памет и красива вечност, чрез своята хайку поезия, за да пробуди битието и го превърне от съществуване в разказ, а после и в смисъл. „Поезията във всичките й измерения за Петър Чухов е начин на съществуване. Във всяка своя нова книга той е различен, неочакван, изненадващ със откритията си и все пак принадлежи на себе си с уникалните си прозрения, метафори и поанти“, каза акад. Зарев.
Думи за лауреата сподели и поетът, писател, преводач и носител на Международната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 2022 г. Хайри Хамдан. Той прочете и любими стихове на Пеньо Пенев от цикъла „Бетон и нежност“.
Публиката се наслади на поетично-музикалния пърформънс „Където и да сме“ по стихове на тазгодишния лауреат Петър Чухов – китара и поета Иван Христов – кавал, които са създатели на етнорок групата „Гологан“ от 2004 г.
Официалната церемония започна с музикални изпълнения Забавно-духов оркестър, а Акустично Джаз трио допълни атмосферата в края на вечерта.
Библиография:
Петър Чухов e роден на 23 юни 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки на Държавния библиотекарски институт и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а понастоящем работи в Столична библиотека.
Дебютира през 1980 г. във в. „Българска армия”. Сътрудничи на сп. „Пламък”, „Летописи”, „Съвременник”, „Страница”, „Море” и на в. „Литературен форум” и „Литературен вестник”. Първата му книга е лирическа – „Градината на слабата реалност” (1995).
Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012).
Съавтор на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.
Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на над 20 езика и публикувани в над 25 държави.
Превежда от английски и няколко години води страницата „Муха в аптечката“ във в-к „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми.
Участник в литературни пърформънси (като „Литература в действие“, проект на Британския съвет в България, съвместно с британски автори, 2002), на фестивали и четения в Словакия, Северна Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Албания, Словения, Швеция, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към Арт център Алтера, които след това продължава като модератор сам.
Преподавал е писане на поезия в МОНТФИЗ, в Творческа академия „Валери Петров“, в Академия „Юнити“, а в последните години – в СУ „Св. Климент Охридски” и в Творческа академия „Заешка дупка”.
Член на Управителния съвет на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.
Автор на 19 книги, от които 13 стихосбирки и 3 книги за деца: „Градината на слабата реалност” (1995) – награда „Иван Николов” за дебют на конкурса „Южна пролет”; „Руни” (1998); „Мулето на Педро” (1999) – книга на годината на сп. „Егоист”; „Провинции” (2000) ; „Малки дни” (2002) – Национална награда за поезия „Иван Николов”; „Снежни човеци” (2003) – Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие”; „По-скоро никога” (2004) – по книгата е реализиран спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер, играе се до 2010 г.; „Безопасни игли” / Safety pins“ (2008; 2010) – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, която излезе и в Ирландия – „Bioráin Dhúnta“ (Dublin, 2012) на гейлик и български.
Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои”, пише музика и текстове, свирил е в много рок групи.
Носител на множество награди сред, които „Южна пролет” за дебют (1996); втора награда в конкурса на „Литературен вестник” за криминален разказ „Агата” (2000); книга на годината на сп. „Егоист” (2000) за „Мулето на Педро”; националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Малки дни“ (2002); специална награда от конкурса на Корпорация „Развитие” за ръкопис за роман на съвременна тема (2003) за „Снежни човеци”; награда в конкурса за кратка проза на E-runsmagazine & LiterNet (2004); голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004); Славейкова награда за лирично стихотворение (2005, 2016); първа награда в конкурса „Златен ланец” (2007); голямата награда на музея „Башо“ в Япония” (2007); награда от Международния хайку конкурс в Москва (2012); голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013); втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша” (2014); национална награда за лирика „Иван Пейчев” (2017); номинация за литературната награда „Балканика” за 2018г.; съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев” (2022).
