Първокласничка от Хасково – „Млада муза“ на „Труд“

Първокласничката от ОУ „Св. Климент Охридски“ в Хасково Яна Стоянова получи признанието на редакцията на вестник „Труд“ за таланта си.

В един от последните си броеве националният ежедневник е поместил две кратки творби на 8-годишната хасковлийка – „Моята буква Я“ и „Внучката на баба“.

Всичко започнало от гостуването на тяхна близка начална учителка в дома им. Тя чула как малката съчинява нещо на глас и посъветвала баба й да запише творбата на внучката и да я изпрати за участие в конкурс. През януари баба Яна написала писмо до „Труд“, в което прикрепила двете творби. „Вече си мислехме, че няма да ги публикуват, но в събота останахме изненадани, щом купихме вестника“, разказа тя.

Освен да съчинява в свободното си време 8-годишната Яна се занимава с шиене на рокли за куклите, с рисуване, пеене и репетиции в балет „Тангра“.

Публикуването на творбите на първокласничката на страниците на „Труд“ не е единственото признание  за таланта й. През април в училището на Яна пристигнала грамота на нейно име.  Малката била отличена за съчинението си „Моят детски сън“, с което участвала в Националния литературен конкурс „В една вълшебна звездна нощ“, организиран от Министерството на културата, Областна администрация и община Сливен и Ротари клуб.

Моята бутва Я

Буквичката Я – поощрителна е тя! ЯЯЯ
Думи много ще напишеш ти и помни: тя е важна. Тя прилича на буквичката Л, но е със нахранено коремче! С нея думите пиши и не спирай ти! С нея съблазнителният плод ягода започва, ягуар и много, много други.
Но пък аз се казвам Яна – с буквичката Я започва моето име.

Внучката на баба

Яз съм Яна – неуморима  – ученичка в първи клас. Баба ме нарича Яна – сладурана. Аз съм малка палавница. Все по двора скачам, тичам и лудувам. Често вкъщи, без да искам, чупя чаша и се чудя как да я поправя! Ето, начина намирам – с лепило „Капчица“ я поправям. Мама не разбира и пита:
Янка – Калпазанка, има ли пострадал?
Аз й казвам:
Не, всичко е добре.
Мама с усмивка гордо заявява:
Браво, Яна!
А пък баба, отстрани, думи поощрителни реди:
– Ти си Яна – сладурана.

Моят детски сън

В съня си намерих тайнствената къща на сладкишите.Почуках на вратата,направена от фин млечен шоколад,но никой не ми отвори.Тогава открехнах ухаещата на вкусно какао врата и  надникнах в ароматния коридор.Бях пленена от изобилието на подредените по рафтовете разни медени сладкиши.Когато разгледах стаите,украсени с разноцветни плодови бонбони,прозрачни ванилови локумчета и съблазнителни детски фигури от шоколад установих,че това е  моето царство на сладкишите. Бях много впечатлена, много щастлива и упиянена от сладкия бонбонено ванилов аромат.
Излязох от къщата и отидох в канелената гора.Казах си наум, „че тук не мога да се загубя“. Отчупих няколко канелени пръчици,за да ги сложа до камината в къщата, да се сушат и ароматизират въздуха. Когато се прибирах от гората, минах по едно въжено мостче, направено от захарни близали и пръчици, а под него се стичаше пенлив водопад от детско шампанско. Луната направена от златен фондан заедно със светещите желирани във жълто звезди блестяха и се отразяваха във водопада. Беше много тържествено и вълшебно със сладък вкус. Прибрах се от канелената гора в моето царство и се събудих. За миг изчезна всичко.