Празникът на Свиленград започна с камбанен звън и тържествена литургия за благоденствието на града и общината, отслужена в храм „Св. Троица“ от отец Константин и архимандрит Атанасий.
С поклонение на връх Шейновец, където е извоювана свободата на Свиленград, неговите жители отбелязват всяка година своя празник. И деца, и възрастни се поклониха пред паметника-костница на героите, загинали в битката за върха и освобождението на Свиленград. Панихида отслужиха отец Константин и архимандрит Атанасий, съобщават от общината.
Венци и цветя поднесоха кметът арх. Анастас Карчев, заместник-кметът Анелия Георгиева, председателят на Общинския съвет Георги Еленков, общински съветници, представители на Общинска администрация – Любимец, Архиерейско наместничество – Свиленград, представители на партии, Исторически музей – Свиленград, ПГССИ „Христо Ботев”, СУ „Д-р Петър Берон”, Първо ОУ „Иван Вазов”, ОУ „Любен Каравелов”, СУ „Желязко Терпешев” – Любимец, НЧ „Просвета 1870”, Тракийско дружество „Тракия”, Ротари клуб – Свиленград, граждани.
„От този исторически връх тръгва към Свиленград и цяла Тракия свободата“, каза в словото си директорът на Историческия музей Елена Митева. Оттук започва Първата Балканска война на 5 октомври 1912 г. с една единствена цел – да присъедини към родината, макар и 34 години по-късно, останалите под османска власт български граждани и територии – Тракия и Македония.
Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифеста на царя за началото на войната, само за 40 минути, между 5:00 и 5:40 часа, този връх е превзет с нощна атака от 30-и пехотен Шейновски полк от 8-ма Тунджанска дивизия на 2-а българска армия. В бойните действия на високия 704 м връх се включват 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-а дружина, командвана от майор Стефанов, и пограничната команда начело с капитан Мерджанов. До 9:00 часа са овладени и останалите върхове – Таз тепе, Чадър тепе. В Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма тунджанска дивизия под ръководството на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.
Цената на тази победа е 15 загинали и 24 ранени млади мъже. Най-много жертви дава 5-а рота, привлякла вражеската стрелба към себе си. Същия ден на бойното поле, по инициатива на командира на 2-а българска армия ген. Никола Иванов, лично царят награждава първите бойци с ордена „За храброст“.
До 13 часа цялата Тунджанска дивизия преминава през границата. Открива се наблюдение към целия оперативен тракийски театър между реките Арда и Марица, по посока Одрин по време на цялата война. Съвсем заслужено този връх, наричан и до днес „малката Шипка“, е преименуван на Шейновец, а признателното тракийско население от региона издига паметник-костница, осветена през август 1941 г. Върху мраморната плоча е пропуснато името на 15-я герой – Жельо Ангелов Хабов – от 5 рота, 30-и шейновски полк.
Шейновец е част от героичната летопис на България за справедливата национална кауза – освобождение и обединение на всички българи в една държава.
