Гинка Райчева: Приех предизвикателството с политиката, за да помогна на гражданите

– Кое Ви мотивира да станете част от политическия живот, когато приехте предложението да сте областен управител на Хасково?

– През целия ми съзнателен живот съм имала позиция и съм се старала да бъда последователна. Така през 1993 година станах директор, за да допринеса за развитието на училището и образованието.

По същите причини 30 години по-късно приех предизвикателството да бъда част от политиката, за да помогна с колкото мога на гражданите на област Хасково, както и за развитието на региона.

Благодаря на отбора на ПП-ДБ, които повярваха в мен!

– Мандатът Ви беше кратък – какво успяхте и какво не успяхте да свършите и как коментирате смяната Ви?

– Да, 11 месеца не са достатъчни, за да могат да се постигнат големи резултати още повече, че за последните 3 години бях четвъртият областен управител.

И все пак мисля, че успях да покажа поведение и отношение от позицията на равнопоставеност. Държах на уважението, без оглед на политическа обвързаност, както към хората, които работят в областна администрация, така и към всички институции, с които кореспондира дейността на областния управител.

Контролът, който осъществява областният управител над решенията на общинските съвети, е показателен в тази посока. Не съм връщала решения на общински съвети без да ги обсъдя предварително с кмета, независимо на коя политическа партия е представител, или председателя на съответния Общински съвет с цел да не се стига до съдебно разглеждане.

През този кратък период заедно със служителите от областна администрация организирахме три вида избори – общински, парламентарни и за Европейски парламент.

В положителна посока се разви и дейността на всички комисии, председателствани от мен като областен управител.

Проведоха се много инициативи съвместно с образователни институции.

Особено съм удовлетворена, че заедно с моите колеги успяхме да въведем електронно движение за по-голямата част от документооборота.

Заедно с областните управители в страната инициирахме законодателни промени, обсъдени на многократни срещи – за подобряване на обслужването на гражданите, за по-добро стопанисване на държавната собственост, за оптимално наблюдение и контрол на водните басейни и други.

Успяхме да ги съгласуваме с правителството, но за съжаление не достигнаха до Народното събрание.

Като неуспех отчитам и повишаването на пътнотранспортните произшествия, въпреки многото превантивни действия на всички ангажирани с проблема институции. Смятам, че в тази посока трябва да има законодателни промени.

Неуважителният, дори бих казала пренебрежителен, подход при смяната ми е в унисон с политическия упадък на държавата ни. Свидетели сме на ниска политическа култура. Липсва уважение към личността на опонента, а меркантилността е в своя апогей. Толкова ли беше трудно на господин Главчев да разпореди да ме информират поне с имейл за предстоящата ми смяна? С назначаването на областния председател на ДПС – ярка политическа фигура, посланието беше ясно. Очевидна е смесицата между силно политическо пристрастие и висша държавна длъжност.

– Вие сте дългогодишен директор на ОУ „Св. Климент Охридски“. Кой е основният проблем на българското образование?

– Откакто съм директор нашето образование все се реформира. След всички наложени промени се наредихме на опашката в изследванията на компетентността и уменията на нашите ученици.

Последните данни от международното оценяване са, меко казано, плашещи: повече от половината ученици са под минимума на знания и умения по математика; също толкова нямат елементарни четивни умения; малко под половината (48%) са със сериозни липси по природни науки.

А в цялата нормативна уредба се крещи, че ученикът е в центъра на образователната система.

Само дето учителите и родителите, обикаляйки го, концентрично се отдалечават от него.

Необходим е коренно различен подход към обучението – промяна в учебните програми, съответно промяна и в учебниците, насочени към развитие на умения и компетентности, а не възпроизвеждане на наизустени, в повечето случаи, неразбираеми знания.

Повишаване квалификацията на учителите и директорите, както и качествения им професионален подбор, изключващ политическа намеса.

За да се случи това, образованието трябва да бъде национален приоритет за всяка политическа партия.

Радвам се, че е заложен като такъв в програмата на ПП-ДБ.

– Каква е и Вашата визия за развитието на висшето образование с оглед нуждите на бизнеса и икономиката?

– Естествен е отговорът на този въпрос – без качествено средно образование няма как да очакваме качествено висше.

От януари 2021 година водещ документ е Стратегията за развитието на висшето образование. Смятам, че работните групи към МОН и комисията по образование в Народното събрание са си свършили работата.

Сега трябва политическа стабилност, воля и много работа, за да се спазят и изпълнят целите и дейностите, които са разписани в оперативния план за изпълнението на Стратегията.

– Наскоро коментирахте, че трябва да се обърне повече внимание на децата със специални образователни потребности. Какво е нужно за тяхното приобщаване?

– Приобщаващото образование има същите дефицити, както общото образование и се нуждае от същите промени.

Според Наредбата за приобщаващото образование, променяна няколко пъти, в училищата трябва да действат екипи, които да вземат отговорни решения относно приобщаването на деца със специални образователни потребности. Често пъти в тези екипи липсват специалисти – психолог, ресурсен учител, логопед и т. н.

Когато липсва професионално мнение в дадената област, а класните ръководители и учителите не са подготвени да работят с тези специални деца, се стига до неглижиране на ситуацията, а оттам – проблемно поведение, емоционален срив, изоставане в развитието на ученика.

Особено е важно включването на специалисти в общуването с родителите на децата със специални образователни потребности.

Всички ние като общество, и особено политиците, трябва да осъзнаем, че всяко дете, всеки човек е ценност.

Купуването и продаването на гласове е престъпление