Значимо дарение на документи и снимки направи днес Стефан Шицов на Исторически музей-Димитровград, съобщават от общината.
82-годишният мъж от Чирпан подари колекцията, наследена от личния архив на неговия баща Петър Шицов, който е бил началник на пощата на гара Раковски от 1935 до 1942 г.
Снимките, оригинали и копия, са запечатали сгради, места и личности от село Раковски от 30-те и 40-те години на миналия век – сградите на гарата и пощата и техните началниците Господин Петров и Петър Шицов, раковчански семейства, местния лекар д-р Дунев, кметът Иван Янакиев и други личности, активни участници в обществения живот на селището.
Голяма част от документалните материали са свързани с дейността на дружество „Юнак”, с. Раковски – вестници, списания, протоколи, писма и други. Дарението включва и изключително добре запазен екземпляр от книжката на Стойчо Попов „История на село Кара-атли презъ 1877 година”, издадена 1888 г.
Сред спомените на бащата Петър Шицов, който е бил в плен на англичаните след Първата световна война и си е водел подробно спомените в тефтерче, са и важни сведения за живота на пленниците и хуманното отношение към тях. Синът му Стефан показа сред вещите копие на запазено писмо между баща му и англичанина Роберт, който е бил сред охраняващите го, но с който са запазили отношение и след приключването на войната.
Стефан Шицов освен на Исторически музей-Димитровград е направил дарение на пощата и гарата в Димитровград. За историческата значимост на дарението и даването на нова светлина върху процесите говори главният уредник Николина Умурска, завеждащ отдел „Нова и най-нова история“ в музея. Свидетелство за дарение, с изказани огромни благодарности за дарителя получи Стефан Шицов от директора на Исторически музей – Димитровград Антоанета Станчева.
На снимките от 30-те и 40-те години са запечатани важни събития, сред които разлома от Чирпанското земетресение, в землището на село Скобелево.
През 1895 г. е открита и телеграфопощенска станция на гара Каяджик. Станцията се помещавала в една стая в сграда южно от гарата. През 1910 г. е преместена в част от бившия хотел, а персоналът се е състоял от началник-телеграфист, пощальон, раздавач, надзорник, междуселски куриер и общ работник. Телеграфните връзки със съседните селища се осъществявала с един морзов апарат. Към 1921-1922 г. е била открита телефонна служба. Пощата и пратките за Хасковска околия се превозвали в Хасково с каруца, а когато се превозвали ценни книжа, каруцата се придружавала от полицай. През 1927-1928 г. пощата се разширила в няколко хотелските стаи.
През 1932 г. е завършена новата пощенска станция. Намирала се е в близост до днешната пощенска станция. Сградата е била двуетажна – първият етаж бил за нуждите на пощата, а вторият се използвал за жилище на началника и на останалия персонал. Увеличил се и персоналът – началник, телеграфист, две телефонисти, два пощальона, 2 раздавача, надзорник и междуселски куриер.
Станцията в онези години е извършвала огромна работа, особено през лятото и есента – преводи на пари, влагания на обществени фондове, спестявания, колети, писма, разговори, телеграми. Тя обслужвала и околните села.
Днешната пощенска станция в Димитровград е построена в непосредствена близост до старата пощенската станция на с. Раковски.
Браво!!!Истински РОДОЛЮБЕЦ!!!