„Камбанен глас“ е озаглавил новата си книга поетът от Хасково Петър Ванчев.
Изданието е отпечатано с помощта на програма „Културни инициативи“ 2025 на Община Хасково.
„Стихосбирката представя двете главни направления в творческия характер на самобитния поет – пише писателят Иван Енчев, редактор на книгата.
Творбите в първата й част “Свят без гълъби“ изразяват гражданската тревога на автора. Във втората част „Камбаните на Хасково“ поетът дава простор на своя лирически талант. Повечето творби отразяват писателската орисия и отчуждението днес“.
Заглавието на книгата идва от финалното стихотворение „Камбанен глас“:
В дванайсет, точно по обяд
Камбаните на моя град звънят.
Пред този звън аз падам на колене-
Най-скъпите за мен говорят с мене!
„С меда и жилото на делника стихосбирката „Камбанен глас” отразява пълнокръвния животопис на един духовно извисен човек. Ярко изразеният хуманизъм и искреното родолюбие свидетелстват за най-зрелия етап в творческите изяви на поета Петър Ванчев и му определят заслужено място в съвременната българска литература“, категоричен е Иван Енчев.
В новата стихосбирка има и оригинална изненада за читателя. Във всеки екземпляр е поставена притурка с „Песен за Хасково“ по текст на Ели Видева и Петър Ванчев, музика Стефан Диомов. Илюстрацията към текста и нотите на химна на Хасково е на художника Михо Михов.
Петър Ванчев е завършил българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Автор е на книги с поезия, белетристика, хумор и сатира. Член е на Съюза на българските писатели.
Жив и здрав бъди приятелю. Нека творческата ти муза никога не те напуска.
Петър Ванчев е един талантлив поет , също и сатирик ,но недооценен на хасковска почва .
Отдавна би трябвало да му се даде Паскалева награда , но чиновниците и неприятелите му ,
всеки талантлив човек като него ги има , го прескачат .Така е , Пешо , без ходатайства в този
град и без гръб трудно се живее .Освен това този човек е и добър редактор и трябва да му
се благодари , че се издаде една прекрасна антология на любовната поезия . И не само това.
Заслугите му са много , но … Тук винаги застава едно НО… Едни като него пишат и създават ,
други не четат и не разпознават хората на духа около себе си ….