Навършиха се 100 години от рождението на Светозар Златаров (1926-1992) – писател, преводач и литературовед, син на проф. д-р Асен Златаров.
Литературната си дейност започва като преводач от английски и италиански език. Превежда произведения на Джани Родари, Николо Макиавели, Луиджи Пирандело, Бенвенуто Челини. Получава известност като литературовед. Автор на биографични очерци за италиански и други писатели в серията „Имена от вековете“ (Дарвин, Стендал, Джото, Леон Батиста, Лоренцо Медичи). Дълги години е главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”, където публикува множество български фантастични разкази и провежда конкурси за българска фантастика. Автор е на книги и на десетки научно-фантастични разкази.
„Хора като сина на проф. Асен Златаров не са консуматори на успеха си, а сеячи на семена“, пишат познавачи на неговото творчество.
Ето какво казва д-р Светозар Златаров за своя баща: “Най-силно ми се е запечатал образът на баща ми на работното бюро. Ha бюрото винаги цареше безпорядък. Имаше отворени книги, листчета. На това бюро той прекарваше повечето си време. Баща ми редовно работеше до един часа през нощта. Можеше за кратко време да напише много неща. Това негово особено състояние и напрежение го правеше много работоспособен. Превключваше непрекъснато на различни теми. Работеше непрекъснато, без умора. Само така може да се обясни неговата голяма продуктивност. Изписал е десетки хиляди страници…“
Записът на спомените е направен през 1985 г., по-късно е публикуван в хасковския вестник „Шипка“ от журналиста Леко Славов.
