Паметник на Таню Николов – Войводата ще прави ВМРО – БНД в Хасково по повод 120-годишнината от създаването на организацията, която се чества тази година.
Имаме идея паметникът да се намира в градинката пред Бизнесцентъра, но това е въпрос на преговори с общинска администрация, обясни общинският лидер на партията Недялка Иванова.
Освен паметник от ВМРО – БНД ще направят и филм за Таню Войвода. Средствата за реализиране на лентата са почти събрани, коментира областният лидер на „воеводите“ Антон Андонов. По думите му догодина по това време филмът ще бъде готов. Той ще бъде сниман в България, Гърция и Македония. За осъществяване на начинанието ще помагат и роднини на Таню Войвода.
Таню Николов – Войводата е роден на 9 март 1873 г. в Хасково, в семейството на местния абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме (днес Горски извор). Убит е през 1947 година от народната власт, разказа секретарят на общинската струкутра на ВМРО – БНД Данчо Анастасов.
Всъщност версиите за последните ни на Таню Николов са много различни. Според една от тях подтикван от роднините, след като наемателите не плащат установения по договор наем, с все по-неуравновесен от възрастта характер, под въздействието на опитите за гавра с него, с четническата му дейност, с неговата старост и достолепие, на 6 януари 1947 г. той грабва пушката, нахълтва в мелницата и след като е посрещнат с груби и обидни думи, убива единия от наемателите – Михаил Керанов, държавния контрольор при мелницата Златко Христев и още двама невинни работници. Нелеп инцидент, за който и досега битуват различни версии.
Предава се на милицията и умира по време на следствието. В смъртния акт пише: „Смъртта е настъпила в 17 часа на 19 януари 1947 в кауша на Асеновградския милиционерски участък от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)…“ Запазени са и спомените за жестоките белези по горната част на тялото на Таню Войвода, свидетелства за продължителна борба за живот. В съобщението на МВР по повод смъртта лаконично се казва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции…“
