Колективизация, разбойници и театър: три хасковски сюжета в нов научен сборник

От насилствената колективизация и бандата на Митю Ганев до историята на турския естраден театър в Хасково са част от темите в новия ХХVІІІ том на „Известия на музеите от Югоизточна България“.

В съдържанието на изданието личат и три текста, свързани пряко с Хасково и региона. Те са различни по тема и период, но всички стъпват върху документи и връщат към малко познати страници от регионалната история.

Д-р Бехрин Шопова (ИФЕМ при БАН) разказва историята на хасковския турски естраден театър, създаден през 1952 г. към читалище „Мустафа Супхи“. Текстът е изграден върху архиви на БКП, решения на ЦК и протоколи на първичната партийна организация към Държавния турски театър в Хасково за годините 1956–1959, когато театърът вече върви към закриване и преместване в Кърджали.

Но зад официалната фасада изплуват и постоянни проблеми — закъснения за репетиции, отсъствия от представления, дисциплинарни нарушения, конфликти в колектива и слаба езикова подготовка на част от състава, заради което се организират курсове по ограмотяване и квалификация. Един от най-показателните детайли е, че преди спектаклите чрез радиоуредба се излъчват не само музика и песни, а и новини и информации за „постиженията на народната власт“. Така театърът се очертава не просто като сцена, а и като инструмент за идеологическо въздействие върху местната турска общност.

Д-р Веселина Узунова разглежда колективизацията на земята в Хасковско и Харманлийско през местните прояви на съпротива. В текста ѝ има конкретна отправна точка: първото ТКЗС в Хасковския край е създадено на 28 май 1945 г. в село Болярски извор, но след два месеца кооперацията „Прогрес“ е заплашена от фалит. През лятото на 1948 г. повечето кооператори я напускат и на работа остават едва 12 души, половината от които са служители в самото стопанство.

Узунова показва и механизма на натиска: през 1949 г. с постановление на ЦК на БКП местните партийни структури са инструктирани да засилят агитационно-организаторската работа сред средните селяни, за да бъде ТКЗС представено като „доброволна“ и „прогресивна“ форма. Зад тази формула обаче текстът ясно вижда друго — административен натиск, репресии и подмяна на кооперативния принцип с партийна дисциплина.

Милен Вълчев връща читателя към друг мрачен сюжет — отношенията между бандата на Митю Ганев и белоемигрантите в Хасковско през 1922–1925 г. Още в началото текстът му изтъква жестоката съдба на белоемигранта Андрей Беликов, лесничей, пристигнал в България с армията на барон Врангел и разчленен от разбойниците на Митю Ганев.

Оттам нататък публикацията проследява как дълго време между бандата и руските бежанци има неутралитет. През 1924 г. обаче този неутралитет е нарушен и започват кървави сблъсъци. В статията се развенчава полулегендарният образ на Митю Ганев – показва го като човек, който от отмъстител се превръща в коравосърдечен разбойник, изгражда мрежа от платени ятаци и информатори, напада заможни селяни и не се колебае да използва изтезания, и дори убийства.

Събирането и организирането на материалите за ХХVІІІ том на „Известия на музеите от Югоизточна България“, както и подготовката му за печат, са извършени от РИМ – Хасково, и по-точно от д-р Веселина Узунова, директор на музея, която е и секретар и редактор на изданието.

Така РИМ – Хасково не само присъства в изданието със свои автори и теми, но стои и зад усилието този научен сборник да продължи да излиза. В тома са включени разработки в областта на археологията, етнографията и историята, а изданието може да бъде закупено от книжния щанд на музея на цена 10 евро.