Хасковските училища масово се включиха с редица инициативи за Деня на розовата фланелка – международния ден за борба срещу тормоза.
Сред най-активните бяха децата и преподавателите от ОУ „Любен Каравелов“, с. Узунджово, ОУ „Христо Ботев“, с. Динево, ОУ „Христо Ботев“, с. Долно Големанци, ПМГ „Акад. Боян Петканчин“, СОУ „Васил Левски“, ОУ „Любен Каравелов“, ПГТ „Александър Паскалев“ и СОУ „Св. Паисий Хилендарски“. Те носеха розови фланелки, рисуваха плакати, имаха беседи и спортни състезания.
Кулминацията бе организирането на два флашмоба. В първия ученици пуснаха розови балони пред хасковското кметство.
Вторият пък се проведе в Младежкия, където ученици от СОУ „Васил Левски“, Спортното училище „Стефан Караджа“ и 
доброволци танцуваха и изписаха с телата си „НЕ“ срещу тормоза.
В същото време от Регионалния инспекторат по образованието в Хасково съобщиха, че от началото на тази учебна година нямат нито един сигнал за тормоз в училище. Никой родител, ученик, преподавател или директор не е подал подобно оплакване.
Haskovo.info припомня, че Денят на розовата фланелка е спонтанно събитие, възникнало по идея на две момчета, които подкрепят свой съученик – жертва на училищен тормоз в канадската провинция Нова Скотия през 2007 г.
 |  |
Xa Xa kato gledam „porozovqlite“ devoiki i si mislq te dali si spomnqt che v ZLATNITE si godini bqha golemi „bahtichki “ 😀
Ма вие луди ли сте бе – какъв сигнал ще подадеш срещу тормоза. Първо на кого да го подадеш – на началника дето те тормози. Или на някой институция купена от него! А после – къде ще си намериш работа из града! Пък нали ти трябват пари да си плащаш лекарствата за болестите дето почват да избиват щот си гледаш работата съвестно, пък те овикват всеки път като не са на кеф, и когато разбират и не разбират. Все си крив! Само да имаме сили да носи на простотия, агресия и обиди!
То остана ли читав началник в тоя град – всеки като се добере до директорски пост и си мисли, че е хванал Велика сила за шлифера и че ще е вечен на тоя пост. Но да управляваш хора не става само със здрава ръка – трябва първо от естеството на работата да разбираш, да уважаваш подчинените си и да познаваш възможностите им, да чуваш и чуждото мнение, да сдържаш нервите си и характера си. Със злобни забележки и нервозни изблици нищо не се постига. Като не можеш с хора да работиш да не си ставал началник, нал така? Никой на сила не ги гони да стават началници и директорки. Те сами се натискат. Като си се набутал някъде имай доблестта да си честен с хората!