Испанецът Иван: Хасково ще остане в сърцето ми

Иван Серафин Леон е в Хасково от 9 месеца. Той е преподавател по испански език в Учебен център „Заедно“ по програма Коменски – Езиков асистент. Роден е на Канарските острови и е завършил Испанска филология в Барселона.

В края на престоя си в България Иван сподели пред Haskovo.info, че Хасково е прекрасен град за туризъм и той ще го запази винаги в сърцето си. 

Случайно ли избрахте България за да преподавате испански?

Не беше случайно. Избрах България, защото по време на последните курсове от следването ми в университета имах късмет да се запозная с две български колежки, които учеха като студенти на обменни начала. Благодарение на тях започнах да се интересувам от България, страна, която ми се струваше много близка до Испания  от гледна точка на култура, нрави и манталитет на хората, и в същото време много далечна от гледна точка на езика. Езикът беше друг определящ фактор за да избера България. Интересуваше ме силно възможността да се приближа към изучаването на славянски език, какъвто е българският и освен това –  да се запозная с кирилицата като азбука.

Иван в час

Кое беше първото нещо, което ви впечатли при пристигането в България?

Едно от основните неща, което ме впечатли при пристигането, беше гледката на позлатените купули на катедралата “Александър Невски” в София, които видях от самолета. В същото време трябва да призная, че при приземяването софийското летище ми се стори прекалено малко за едно национално летище.

Вашите ученици лесно ли усвояват испански език?

Да, мисля че в най-общи линии за тях се оказва доста лесен език. Аз водих моите часове изцяло на испански език, но проблемите от гледна точка на комуникацията никога не се оказаха особено непреодолимо препятствие за провеждането на часовете. По време на моя стаж като езиков асистент успях да усвоя нови системи за преподаването на езика в страна, чийто език, за разлика от този на Испания, не се говори от много хора по света. Всичко това рефлектира върху нивото на езиковата култура на българите, което те демонстрират във всеки час, при всеки случай на комуникация.

Кои забележителности в България успяхте да посетите?

До момента успях да посетя Пловдив, Велико Търново и София. Въпреки че във Велико Търново ме изненадаха Паментика на Асеневци и крепостната стена на Царевец, а в София катедралата “Александър Невски“, най-впечатляващ за мен бе античният римски театър в Пловдив, в който успях да вляза и да направя страшно много снимки. Мисля, че това е едно съкровище на античността, което пловдивчани са успели да съхранят.

По време на почивка

Имате ли си любимо кътче в Хасково?

Със сигурност не мога да твърдя, че имам само едно любимо място, а няколко –  приятно ми е да се разхождам в центъра на града, и по – специално по широката и осветена улица, която започва от театър “Иван Димов”. Очарова ме фактът да вървя по нея без да бързам, да наблюдавам как протича животът тук, в един малък град, и накрая да стигна до красивия централен площад. Обикновено прекарвам по петнадесет минути всеки ден за да се наслаждавам на добре приготвено кафе. Истината е, че в града няма много ресторанти, които да ми харесват, но в замяна ме очароват кафенетата му. Освен това всяка сутрин, когато времето е хубаво, се възползвам от този факт за да спортувам по малко на игрището до реката.

Бихте ли се върнали отново тук?

Без съмнение, симпатията и уважението, с което се отнасяха моите ученици към мен по време на престоя ми в този град ще оставят в мен специален спомен за Хасково. Би ми харесало в бъдеще /и то не много далечно/ да се върна отново тук, и то не за да работя, а за изключителното удоволствие да се срещна отново с града и неговите жители. Мисля че Хасково, поради факта че е спокоен град, може да се продава много добре като място за почивка на един турист, който търси спокойствие и разтоварване. Смятам че това е един идеален град, приканващ хората да се наслаждават на малките големи удоволствия от живота, като например разходките в късния следобед, хубавото четиво, удоволстивето от разговорите или да се радостта от любовта.
От друга страна, опитът от престоя ми в България като езиков асистент в качеството ми на преподавател по испански като чужд език беше за мен огромно обогатяване. Факт е, че започнах да опознавам нов начин на живот, много близък до испанския в много аспекти, и много далечен в други. Освен това колегите ми в учебен център „Заедно“ – и по–специално моят супервайзер госпожица Галя Гочева ми помогнаха много със своите наблюдения и съвети.
В заключение, трябва да кажа, че начинът ми на провеждане на часовете по испански като чужд език се подобри много благодарение на този стаж като асистент. Усвоих не само по-добър начин да ги планирам, а и да се адаптирам към различен тип ученици, тъй като работих с курсове в различни възрастови групи и имах време да ги опозная и да коригирам грешки, които като новодипломиран преподавател, би трябвало да избягвам. От човешка гледна точка, опитът, който придобих, е неизмерим. 

{mosloadposition uczaedno}