Откриха керамично женско божество на „Глухите камъни“

За десета поредна година Скалният комплекс „Глухите камъни“ не спира да разкрива своите тайни. Всяка година екип от археолози, ръководен от доц. Георги Нехризов, открива уникални находки, които разказват за живота и бита на тракийците, населявали комплекса преди и след новата ера.

Тази година разкопките започнаха по-рано – от средата на май и ще продължат с известни прекъсвания до края на септември. По програма, до началото на летния сезон, археолозите ще работят в т. нар. Северен сектор на обекта. От предходните години там са открити структури от ранната и късната желязна епоха, свързани с културата и бита на траките. Досега специалистите са разкрили, проучили и документирали 21 гроба от Средновековието. Гробните ями са оградени с камъни, а погребенията са извършени по християнски обред – скелетите са ориентирани в посока изток-запад и са със скръстени на гърдите ръце. В някои от гробовете са открити накити и предмети, като гривни, обици, токи и др., принадлежали приживе на погребаните.

Въпреки че разкопките са все още в началото, екипът вече се натъкна на много интересни находки. Към ранната фаза на желязната епоха се отнасят изцяло запазена бронзова фибула (древна безопасна игла), фрагментирана желязна и бронзово мънисто. Изключително значими в научен аспект са откритията от късната желязна епоха. На първо място е глава от теракота – керамична статуетка на женско божество. Много рядка и почти несрещана в нашите земи е малката бронзова монета на гръцкия град Зоне, намиращ се на егейското крайбрежие, в близост до Александруполис. И тази година, специалистите намериха бронзова монета на град Абдера, разположен близо до устието на р.Места.

Към средновековния период се отнасят предимно накити – сребърни и бронзови гривни, обици, токи за колан както и много монети, главно на византийските императори Йоан ІІ Комнин (1118-1143) и Мануил І Комнин (1143-1180), сечени в Константинопол и Тесалоника. Сред находките от това време прави впечатление изящно изработена малка сребърна тока със следи от позлата и ниело (инкрустация с тъмна метална сплав).

През втория етап на археологическите проучвания – юли и август, ще продължат изследванията на тракийските напластявания в Централния сектор на обекта, а през третия – септември, екипът на Дойчин Грозданов ще проучва църква № 1.

През целия период на проучванията, екипът ще бъде настанен в новата археологическа база в с. Малко градище, създадена по проект „Гласът на скалата“. Благодарение на община Любимец, най-модерната археологическа база е оборудвана с всичко необходимо за работа и престой.

Преди да започнат същинската работа на терен, през април археолозите започнаха със специализираните проучвания. Тогава експедиция, с научен ръководител доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, проведе издирвания на археологически обекти в землищата на селата Малко градище и Лозен. Целта на издирванията беше чрез локализиране и документиране на археологически обекти и на покрита територия да се изясни динамиката на селищното развитие в района на Скалния комплекс „Глухите камъни“.

Избраният район за проучване граничи с вече изследваната територия в планинските части на землището на с. Малко градище, в околностите на скалния комплекс „Глухите камъни“.
Районът около комплекса е предмет на дългогодишни издирвания, в резултат на които са проучени над 100 кв. км от рида Гората и приблизително толкова в котловината, южно от него. Около 22 кв. км от тази територия са заснети със системата LiDAR. В равнинните зони, северно от рида, досега са провеждани само ограничени несистемни проучвания. В резултат на теренната работа през април 2017 г., напълно са покрити 5,6 кв. км. основно в земеделски площи.

Регистрирани са 22 неизвестни до сега археологически обекта и е актуализирана информацията за още 11 обекта, въведени в Археологическата карта на България. Преобладават могилните некрополи и единични надгробни могили и селища, регистриран е и участък от римски път.

Анализът показва значителен превес на селищата и некрополите от античността, като по-малко са тези от тракийския период и от средновековието. Отсъствието на праисторически обекти прави впечатление на археолозите.