На 17 октомври – рождения ден на Апостол Карамитев, на тържествена церемония в едноименния театър в Димитровград за трети пореден път бяха връчени Националните награди за актьорско майсторство „Любимец 13“.
Всяко издание на церемонията е под различен надслов. Миналата година това бе „Пътят на актьора“, а тази година мотото, което определи номинациите и наградените, е „Многоликият талант на актьора“. Съобразно избраната тема, жури определи имената на 5 актьори, на които бе връчена наградата: „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“, а с приза „Любимец 13 – Легенда на българския театър и кино“ бе удостоен посмъртно актьорът, режисьор, аниматор, сценограф, художник и поет Иван Андонов. По този начин церемонията отдаде почит и признание към професионалните актьори, които са развили и проявили многоликия си талант и в други изкуства, различни от театралното.
Наградените в това издание за първи път получиха статуетка с образа на Апостол Карамитев. Неин автор е скулпторът Цвятко Сиромашки, който създаде месинговия приз специално за Наградите „Любимец 13“.
Наградените в залата на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград актьори: С наградата „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“: Ралица Ковачева – Бежан Актрисата започва като асистент на проф. Елисавета Сотирова. През 2008 г. защитава докторат на тема „Гласът като средство на драматичното”. Автор е на книгата „Тайният свят на човешкия глас”. В момента преподава сценична реч и правоговор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като асистент на проф. Иванка Бенчева.
Освен това Ралица Ковачева усилено се занимава с музика. Освен своите солови изяви, актрисата пее в групи („Mery Lu Band“ и „К2“), развива джаз и поп-проекти с различни музиканти. На сцената Ралица Ковачева-Бежан изпя песента „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков и аранжимент на Калин Жечев и Алекс Нушев.
Награден е и Георги Вачев. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за драматичен театър, в класа на проф. Надежда Сейкова и става част от трупата на Пловдивския Драматичен Театър. Увлича се от фотография и получава първия си фотоапарат още на 8 г. През 2007-а учи магистратура фотография в АМТИИ – Пловдив. Автор е на много изложби, представени у нас и в чужбина.
Обективът му улавя живота в по-нестандартния му план и вероятно затова колегите му актьори обожават да ги снима. Изложбата му „НЯМА ПЕНСИОНИРАНИ АКТЬОРИ“ е постижение във фотографското портретно изкуство.
Руслан Мъйнов също е сред наградените. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Талантът му е толкова ярък, че още със завършването си започва да се изявява на театралната, телевизионната и музикалната сцена и прави запомнящи се участия. Бързо се превръща в един от най-успешни актьори-комици в България.
Притежава изключителен теноров глас, който в комбинация с артистичния му талант е обещание за великолепно преживяване. Автор е на текстовете и музиката на много свои песни. Има няколко издадени албума. Носител на множество престижни награди.
На церемонията Руслайн Мъйнов представи таланта си на певец с „Обич облечи“ по негова музика и текст, аранжимент: Светозар Заров.
Отличена е и Даниела Викторова. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. След завършването си работи 3 години в Русенския драматичен театър, след което става част от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна.
Другото й творческо лице е поезията. Своите първи стъпки в словесното поприще прави още в тийнейджърските си години. Автор е на лиричните книги „Среднощен блус“ и „Писма без подател“. Носител е на първа награда от конкурса за поезия „От заник слънце озарени“, Яворови дни – Поморие 2013.
Стефан Вълдобрев също е отличен. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
В началото на 90-те се налага основно със своите песни, които се превръщат в хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена, носейки му поредица от отличия.
В същото време той проявява траен интерес към театралната и филмова музика. Автор е на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж.
На церемонията по награждаването Стефан Вълдобрев изпълни „Тази песен не е за любов“ по негова музика и текст.
Иван Андонов – носител на Голямата награда „ЛЮБИМЕЦ 13 – ЛЕГЕНДА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КИНО“ (посмъртно).
Един от най-даровитите ни творци. Артист от висока класа – освен актьор е и режисьор на игрални и анимационни филми. Рисува живопис, занимава се със сценография и приложна графика.
Отначало иска да учи в Художествената академия, но впоследствие следва и завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Моис Бениеш. Има повече от 40 главни роли в театъра и около 60 в телевизията. Участвал е в повече от 40 български филма, два унгарски и два немски. Някои от филмите са с наши и международни отличия. Аниматор с 12 филма зад гърба си.
В игралното кино като режисьор е създал 20 късометражни и 19 пълнометражни филма. „Опасен чар“, „Дами канят“, „Адио Рио“, „Вчера“, „Вампири, таласъми“ завинаги ще останат в сърцата на поколения зрители и днес влизат в графата „златна българска класика”.
Като художник Иван Андонов има повече от 30 самостоятелни изложби. Негови платна притежават Националната художествена галерия, Софийската и други градски галерии, както и на частни колекции у нас, в Италия, Германия, Англия, Норвегия, САЩ, Гърция, Турция, Франция, Швейцария, Мексико, Израел, Малта и др.
Наградата бе връчена на съпругата на Иван Андонов Люба Маричкова от зам.-кмета на Димитровград Яшо Минков.
