Осъждат Георги Минчев на вечно заточение в Диарбекир след неуспешно покушение
„Будителите на Хасково“ е поредицата, която разказва личните истории на хасковските просветници, управници и предприемачи, посветили живота си на родния град. Днес община Хасково и Регионалният исторически музей представят Георги х. Иванов Минчев.
Роден през 1851 г. в Хасково, той е петото поред дете на хасковския първенец и търговец х. Иванчо Минчев. Учи в родния си град, а след това в Пловдив. За да поеме част от семейната търговия, баща му го изпраща да учи стопански и търговски науки в Триест – Италия. Занимава се с търговия, но активно участва в обществения културно-просветен живот в града. Член е на революционния комитет създаден от Левски. След неуспешния опит за покушение над хасковския гъркоман чорбаджи Ставри през 1873 г. е осъден на вечно заточение в Диарбекир.
През юли 1876 г. успява да избяга през Александрета (Искандерум) в Триест, а от там отива в Румъния. При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) се записва доброволец и участва в освобождението на България. След Освобождението се жени за Екатерина Герджикова и отглеждат 8 деца. Организира образцово стопанство в с. Юренджик (днес Крепост), Хасковско. Назначаван е за окръжен управител на Хасково, Ловеч и София. Русофил и противник на Стомболовия режим, той е хвърлян няколко пъти в затвора. Умира през 1903 г. в София.