В отлично за годините си състояние и с реален шанс да бъдат вписани като паметници на недвижимото културно-историческо наследство са дванадесетте художествени пана, придаващи уникалност на градския екстериор в Димитровград. Това е мнение на четиричленната експертна група от Съюза на българските художници, която бе на посещение в бригадирския град вчера.
Становището й ще бъде депозирано в Министерството на културата, съобщават от администрацията. Според експертите някои от паната се нуждаят от частична реставрация и освежаване.
Повечето от паната са дело на Атанас Яранов и Стефан Гацев, завършени в периода 1972-1978 година. Сграфито „Мирен възход“, „Семейство“, „Социалистическо строителство“, „Река Марица“ и „Древна история“ са част от уникалните произведения. Най-популярното и будещо възхита обаче несъмнено е керамичният фриз „Българската история и Димитровград“. Той опасва ротондата над зала „Гроссето“ и е един от характерните символи на Димитровград.
Сред останалите творби, попаднали в списъка за идентификация, са сграфитото на ул. „Христо Смирненски“, както и мозайката „Единство на науката и техниката“. Последното произведение на монументалното изкуство е разположено върху фасада на бившата ТПК „Лиляна Димитрова“ и е изработено през далечната вече 1975 г. от Михалис Гарудис и Кольо Гецов. Впечатление прави и декоративната мозайка „Спортисти“, намерила място върху челната фасада на Спортна зала „Младост“.
