Две книги за личности, свързани с историята на Свиленград, са вече част от фонда на Общинската библиотека, съобщават от кметството.
Фототипно издание на „Безсмъртни епопеи“ от Петър Раковски и кратка биография на Петър Станчов, кръстник на Свиленград, бяха представени пред публика в програмата за празника на града. Те са отпечатани със съдействието на община Свиленград по проект „Съхранено наследство за бъдещите поколения“.
Книгите са подготвени за печат от Иван Чончев, главен експерт в библиотеката. При представянето им той разказа интересни факти от житейския път на двамата бележити българи. На събитието присъстваха наследниците на Петър Раковски от Свиленград. В допълнение към представянето на книгите бяха изложени снимки и документи, сред които реставрираното свидетелство за храброст на Раковски.
Петър Раковски е роден през 1894 г. в Ихтиман. Негов брат е изтъкнатият български писател Гьончо Белев. Учи последователно в гимназиите в Копривщица и Карлово. С обявяването на мобилизацията през 1912 г. – едва 16-годишен се записва доброволец в армията. Зачислен е в редовете на Македоно-одринското опълчение и изпълнява длъжността отдельонен командир. На 5 юли 1913 г. е ранен. За проявеното мъжество е награден с кръст за храброст. През 1918 г. Раковски започва работа като писар в свиленградския клон на Българската земеделска банка. През втората половина на 20-те години издава стихосбирката „Безсмъртни епопеи“. За първи път той описва в мерена реч погрома на българите в Свиленград и околните селища. Посвещава стихотворение на капитан Никола Андреев. В края на десетилетието издава вестниците „Свиленградски общински вестник“ и „Свиленградска трибуна“. До смъртта си през 1935 г. работи в общинското управление като чиновник по държавните имоти.
Петър Станчов е учител, общественик и книжовник преди Освобождението и в първите години на строителството на нова България. През есента на 1874 г. е изпратен от Българската екзархия за учител в Мустафа паша. По негово предложение се приема градът да се преименува на Свиленград от свила (коприна). По това време районът е един от центровете на бубарството и копринарството и има търговски връзки със Западна Европа и Азия. В Мустафа паша Станчов основава Българско братство „Наука“. По-късно става учител в Одрин, но е арестуван от османските власти и е заточен в Либия. След Освобождението заема административни длъжности в Търново, работи като окръжен управител на Варна и София. Умира през 1913 г.
