В Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките днес започва поредица от срещи-дискусии, в които ще бъдат представени резултатите от изследванията на тема „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“.
През последните 4 години учени са проучили 23 язовира, при чийто строеж са разрушени, заличени, залети или засегнати над 60 селища в цяла България.
Сред тях е и построеният през 1964 г. язовир „Ивайловград“, който е най-дългият в България – 30 км. Площта му – 15 км² „поглъща“ четири села. На 31 декември 1963 г. е обнародван указ, с който се заличават селата Костово, Кочаш, Ставри Димитрово и Черешак поради изселване.
Мащабното изследване обхваща етнографско и фолклористично изучаване на потопените селища, издирване на хиляди архивни документи, срещи и разговори с изселени хора и техни потомци, документиране на срещи на изселените, наземно и въздушно фотографиране на руините на залетите селища и паметници на културата, запис на съхранени в паметта народни песни, ритуали, разкази, съобщават от института.
Сред изследваните хидросъоръжения и последствията от тяхното строителство са и язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ – едни от най-големите проекти на българската индустриализация, електрификация и модернизация.
Днешната среща е посветена именно на язовирите по течението на река Арда. Под водите им изчезват над 20 села и махали, а днес край бреговете могат да се видят църкви и гробища, останки от джамии и работнически селища. Екипът ще разкаже историята на тези села и хидросъоръженията, заради които те изчезват и ще се опита да отговори на важни въпроси като: къде и как се пази познанието за тези села, какво е останало под водата и в паметта?
Със съдействието на Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България ще бъдат подготвени изложба по интересната тема и научнопопулярно издание.
