През целия си житейски път капитан Петко войвода остава неразбран, подчерта днес председателят на Тракийското дружество в Хасково Кирил Сарджев.
Повод за констатацията му бе 168-та годишнина от рождението на големия наш войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на българите от Беломорска Тракия и обединението й с България.
Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в село Доганхисар. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Така 17-годишен бъдещият войвода напуска семейството си и тръгва да отмъщава.
„От страх да не ги преследва властта близките му не демонстрират близост с него. Те не са знаели намеренията и идеите му, тъй като не са комуникирали с капитан Петко“ – разказа Кирил Сарджев.
По думите му тракийското население е наричало своя защитник „Пантата“, но всъщност смисъла, който са влагали съвременниците му в тази дума бил „Отмъстителят“.
„След Освобождението Капитан Петко пак остава неразбран, защото неговите идеали са били изключително чисти. Той се отказва от почести и служби“, припомни още председателят на местното тракийско дружество.
И днес идеите на капитан Петко войвода за сплотяване на народа остават неосъществени. „Сега е партизанщина – няма скромност и всеки се прави на големец„, коментира пред медиите Кирил Сарджев.
В знак на почит към легендарния войвода днес на паметника му в областния град бе поднесена кошница с цветя. На церемонията присъства и племенникът на капитан Петко Добри Каракирков.
Само шепа хора? Къде са управниците на тоя град да сведат глава пред капитан Петко?!
Уважаема редакция, изказването на г-н Сарджев, не само ме озадачи, но и безкрайно много възмути. Възмути ме неговата недалновидност и незнание по отношение връзката на Капитан Петко и роднините му. От къде черпите тази фалшива информация, г-н Сарджев? Ако бяхте прочели книгата Спомен и памет за Каракирковия род – родът на Капитан Петко Войвода, която Ви подарих, никога нямаше така да отчуждавате Капитана от рода му – четири сестри и четирима братя. Кой го е посрещал в родната му къща, за да изрече:“Милата ми бащина къща! Ходиш къде ходиш и все при нея се връщаш. По-хубава от нея няма!“ Кой му е пекъл фурните с хляб за четата му? Кой е тъкал платното за навуща на него и момчетата му? Знаете ли коя е тази Стоя, която е лехуса с “ момичка, кръстена на майка му, на която Петко оставя пара“, известна в рода ни като Петковата пара? Знаете ли защо прадядо ми Митрю Кирков Каракирков-брат на Петко Кирков Каракирков – Капитан Петко Войвода е ослепен в Галиполския зандан? Знаете ли защо е изтезаван баща му в Одринския затвор? Знаете ли, че най-малкият му брат Стайко е в дружината му цели 17 год. и е убит в Стайкови ливади по пътя Пловдив- хижа „Здравец“. Всичко това от неразбиране на идеите и дейността му ли е, г-н Сарджев? Въпреки уважението ми към Вас, ще Ви посъветвам следното: Когато се говори за Капитан Петко Войвода човек трябва да носи в сърцето си чистотата, която Капитана е носел, любовта към хората, която Капитана е носил и много, много знания за живота и дейността на този исполин. Не всеки има право да се прави на всезнайко или мъдрец, когато му липсва най-важното -любов, знание и да пипа името му с чисти ръце и помисли. С уважение: Пенка Чакалова – Генева
Уважаема редакция, допусната е груба грешка по отношение името на Никола Кирков Каракирков – внук на Митрю Кирков Каракирков-брат на Капитан Петко Войвода. Вместо Никола, поместено е името Добри, който също е внук на Митрю, но човекът с кошницата цветя не е Добри, а е Никола. С уважение: ПенкаЧакалова – Генева
истината!
Г-н Сарджев, отново се обръщам към Вас с простичкия въпрос: Знаете ли кой е измислил името Пантата Петко на Капитан Петко Войвода? Ако не знаете прочетете книгата на Борис Колев. Там са поместени спомените на Стоя Саракостова- Каракиркова, съпруга на Митрю- брат на Капитана. Те са преразказани от Добри Каракирков, внук на Стоя и Митрю. Ако бяхте ги прочели нямаше така категоричнода твърдите, че тракийци го наричали така. Тракийци знаят неговия борчески път, че не е останал на първо ниво-лично отмъщение, а преминава през още двата етапа от борбата на народа ни против турското робство – четничество и участник в Руско-турската война. Затова го наричат Войводата или Капитана и любовта, с която го награждават е безпределна. За това говорят и многото паметници и паметни знаци в България и извън нея. Разрешете ми да се върна още веднъж към третирания от Вас въпрос, че Капитан Петко остава неразбран и че близките му не демонстрирали близост с него, сиреч, той не е „комуникирал“ с тях. Искам да знам след като четири сестри и четирима братя не са разбрали Капитана, вие разбрахте ли го?