Поетесата Стойка Мариновска навършва достолепните 80 години.
Тя е родена в село Камилски дол, община Ивайловград. Дългогодишен председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“ и настоящ мениджър на списанието за общество, култура и литература „Южно утро“.
Автор е на книгите „Сълзите ми хиляда, усмивката една“ (2003), „От две вселени сме“ (2004), „И когато мълчиш, пак те чувам“ (2006), „Кестенови очи“ (2009), „Сълза във здрача“ (2010), „Разпиляна пепел“ (2015), „Пак сме заедно“ (2019) и „Спомените оживяват“ (2024).
Нейни стихове са публикувани в местния и централния печат. Творбите ѝ са превеждани на руски и македонски език. Има множество награди от национални конкурси. Член е на СБП.
***
На сина ми
Моят дом е пълен със мечти.
Сине, слож, и твоите във вкъщи.
Знай, за мене, днес си всичко ти,
щом във нея вечер се завръщаш.
Сине мой, животът ми отмина.
Радваше ме, но не зная как.
Не тъгувай, ако си замина,
и в съня ти, ще се видим пак…
***
Прегърни ме с твойта топлина,
с твойта обич и душа голяма.
Вглеждам се в десетки имена,
но сред тях, видях, че теб те няма.
А си бил в усмивката една,
на лицето ми, която грее.
И ме кара, мен като жена,
винаги сърцето ми да пее.
***
На теб
Аз те търсих в пътища и друми,
аз те търсих и във моя смях,
аз те търсих и в двете топли думи,
даже и в съня, когато спях…
А си бил, в очи ми замъглени,
а си бил, потулен в моя стих,
а си бил, поток във мойте вени –
Любовта, в която те открих…
