Поетесата и общественичка Светлана Николова от Харманли стана лауреат на XII национален конкурс за поезия „Акад. Николай Лилиев“, част от Есенните литературни дни в Стара Загора.
Церемонията се състоя на 1 октомври в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Препълнената зала събра поети, литературни критици, гости от цяла България и ценители на съвременната българска поезия. Конкурсът, организиран от Община Стара Загора и Дружеството на писателите, е с дългогодишна традиция и високо признание в културните среди.
Светлана Николова бе отличена с втора награда за стихотворението си „Женска кръчма“ – силна и многопластова творба, поетична метафора за женската устойчивост, състрадание и грижа, в която кръчмата е символично пространство между живота и смъртта.
Авторката е позната не само с литературната си дейност, но и с активната си гражданска позиция. Тя е заместник-директор на ПГЕТ „Захари Стоянов“ в Харманли, носител на редица отличия, включително наградата „Доброволец на годината 2022“. Известна е и с културния проект за обновяване и съхранение на „Изворът на Белоногата“ – символично място за Харманли и България.
Наградата в конкурса „Николай Лилиев“ е поредно признание за приноса ѝ към съвременната българска поезия и духовността на региона.
Ето отличеното стихотворение:
ЖЕНСКА КРЪЧМА
Над света са надвиснали дни – гъсти вежди,
иде зима. Бавно в кръчмата лятото гасне,
с чанти, пълни с болка, картофи и прежда
влизат жените и сядат по своите маси.
С навити ръкави на роклите сипват ракия.
Дълго мълчат или се карат на времето,
а в душите си режат, изплитат и шият
дрехи, истории, понякога себе си.
Кръчмата е без врата, но с олтари по ъглите –
мирише на родилна зала и пръст от гробище.
Жените събират от пода живота разхвърлян
и го натъпкват обратно в кожата му.
Някое дете се втурва, наранено от бързане,
една от тях става, без да пита чие е –
натопява кърпа в ракия и го превързва.
Ракията е за раните. Те не близват от нея.
Пазят главите си трезвени за пияния свят.
Навън зимата празнува свойто рождение,
а в кръчмата – като атласи – жените крепят
равновесието между кръщение и погребение.
Светлана Николова
