Тракийският научен институт и Съюзът на тракийските дружества в България провеждат днес в столицата научна конференция на тема „Тракийският въпрос в българо-турските отношения през XX – XXI век“.
Тя е посветена на 100-годишнината от Ангорския договор за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписан през 1925 г. Протоколът към него и Конвенцията за установяване очертават правната рамка на отношенията между двете държави, възстановяват дипломатическите отношения между тях, но лишават българите от Източна Тракия, Чаталджанско и Мала Азия от възможността да живеят по родните си места.
Докладът на д-р Красимира Узунова от Хасково е „Първи опити за българо-турско сътрудничество в условията на Първата световна война“. Акцент в него е дейността на войводата Тане Николов, който след войната е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 г. участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 г става главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети, които правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население.
Д-р Виолета Костова разглежда в доклада си преговорите в Ангора (днес Анкара), отразени на страниците на българския периодичен печат от онова време: вестниците „Демократически сговор“, „Слово“, „Пряпорец“. С най-голяма тежест е всекидневният обществено-политически и информационен вестник, един от големите и влиятелни всекидневници след Първата световна война, вестник „Мир“, спечелил прозвището „българския „Таймс“. Ценен източник е и излизащият в Пловдив вестник „Борба“.
С доклади и научни съобщения в конференцията участват член-кор. проф. Васил Проданов, проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, проф. Боряна Бужашка, проф. Евгения Калинова, доц. Ваня Стоянова и други изследователи.
