В залата на Исторически музей Свиленград е подредена фотоизложба под наслов „Свиленград в обектива на времето“.
На откриването присъстваха любознателни граждани, сред които и кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев.
В музейните витрини е представено развитието на града след Освобождението от османска власт и периода на войните чрез фотоси на знакови сгради и тяхната история. Едни са запазени и до днес, а други са оставили мили спомени, като несъществуващият вече маришки „Остров на блажените“ и градската градина с фонтана, любимо място за разходки на свиленградчани през миналия век.
„Старите фотографии съхраняват спомена за селището, възкръснало из пепелта, за силата на духа на местните жители и настанилите се бежанци от Източна и Западна Тракия, устрема им да съзиждат отново, макар и при много трудни условия на живот – каза при откриването директорът на музея Елена Митева.
Днес голяма част от построените през 20-30-те години на ХХ век сгради са разрушени. За уюта и задружието в дома на старите фамилни къщи на Свиленград научаваме от съхранените снимки.
В музейната зала е представена и дейността на най-дълго управлявалия кмет преди 9 септември 1944 г. Стойчо Старирадев – инициатор за електрификацията, модерното водоснабдяване, първата градска градина и банята, халите и санитарната служба, аптеката и амбулаторията, пожарната команда и сградата на гимназия „Д-р Петър Берон“. Кмет, превърнал Свиленград в модерно за времето си населено място, попаднал след това под ударите на Народния съд, където се защитава сам.
В музейните витрини е отделено място и на банковото дело, което в следвоенния стопански живот заема важно място. По инициатива на 56 местни търговци и занаятчии на 14 декември 1919 г. се създава местна Популярна банка (днес ДСК). През 1932 г. Българска Земеделска Банка (днес сграда на ОББ) полага началото за изграждане на собствена сграда в Свиленград.
Голяма част от снимките отразяват важното стопанско значение за града – бубарството. В края на ХІХ и началото на ХХ в. то е основен поминък на населението в града, което отглежда годишно до 3 500 унции бубено семе и се превръща в най-доходното занятие за повечето от жителите на Свиленград и региона.
Почетно място е отделено и на река Марица, възпята и от Иван Вазов. Фотосите разказват за минали времена, романтични преживявания, наводнения и ледени зими, за стария мост и рибарите.
Изложените снимки са от фонда на музея. Голяма част са дарени от свиленградски фамилии, извадили от семейните си албуми късчета история.
Експозицията ще остане отворена за посещение по-дълго време, тя ще бъде допълвана и обогатявана.
