Тържествено честване на 148 години от Освобождението на България от османско владичество се проведе в Хасково.
На площад „Общински“ се проведе ритуал по издигане на Националното знаме. В церемонията участваха военнослужещи от Военно формирование 52 740 – Хасково, Военно формирование 22 280 – Корен, Духов оркестър и Мажоретен състав при Младежкия център. Строят прием командирът на хасковското военно формирование майор Георги Пасков.
Последва празнично шествие до площад „Свобода“, където се проведе тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя в памет на загиналите за Освобождението на България ще бъде пред Паметника на незнайния воин. Солистът на Държавна опера Пловдив Евгений Арабаджиев изпълни химна на Република България. Водеща бе певицата Дария Боева.
В словото си кметът Станислав Дечев припомни, че Трети март е денят на нашата свобода, когато се сбъдва изконната мечта на българина да имаме своя държава, да градим сами бъдещето си, да решаваме сами съдбините си, да изповядваме нашата вяра, да пишем и пеем на своя език.
„За свобода не е нужно да се говори, свободата се живее, тя е когато се радваме на децата си, мечтаем, градим домове и оставяме диря след себе си“, допълни градоначалникът и призова да не се забравя саможертвата на героите, които ни дариха привилегията да живеем в мир и свобода.
Празникът продължи с общоградско хоро под съпровода на Народния оркестър при Община Хасково.
На площад „Свобода“ е подредена Военната фотографска изложба „В служба на народ и Родина“. Експозицията е посветена на 147 години от създаването на Сухопътните войски и 140 години от победата при Сливница в Сръбско-българската война. Изложбата гостува в Хасково по повод 24 години от създаването на 31-ви Механизиран батальон и честването на Националния празник – 3 март.
Браво, да живее България и Слава на Украйна!
Слава Украин!
Слава Героям!
Мандатност на всички директорки и директори по училищата. Всяка длъжност с повече власт поне на хартия има мандат. Някъде се спазва, другаде народа ги гони – те си не отиват. Но поне да знаят т.н. управляващи училищата, че не могат да тормозят до пенсия учителите и да им измислят поне сто допълнителни задлжения!
Произволията на директорки и директори по училищата в това Хасково трябва да спрат. Защото ще ви се извадят кирливите ризи, като например:
Сутрин навреме ли пристигате на работа?
Вие колко пъти закъснявате за часовете си?
Как контролирате учениците да не са с телефони?
Колко ученици имате в час? И какво правите по въпроса?
На дъска пишете ли, уроци преподавате ли?
Практически показвате ли или само сочите – тук, тук, тук…. Обяснения?
Колко пъти карате часовете си изобщо?
Как си раздавате лекторски?
Колко обедна почивка ползвате?
Кои заведения обикаляте из града в работно време?
Колко пъти за един работен ден сновете до в къщи – някои така предпочитате?
От колко места дърпате доходи?
Как така в работен ден обикаляте по други прояви или втора работа – конфликт на интереси?
И много други…
За всичко това – от вас също трябва да се искат ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ!!!
Не само от РУО да получават подаръци и др. подобни и да МИЖАТ.
Самозабравихте се велики тирани на директорски пост. Първо вижте собствената си работна дисциплина и морал. После търсете ТЕНДЕНЦИОЗНО по антипатия грешки в учителите! А за вашите си хорица – никакъв урок и широко затворени очи!
ТОВА ГРОЗНО ОТНОШЕНИЕ И ДВОЕН СТАНДАРТ ВЕЧЕ НЕ СЕ ТЪРПЯТ. НИКОЙ НАСИЛА НЕ ВИ Е ВОДИЛ НА „КОНКУРС“. КАТО НЕ ВИ ИЗНАСЯ – ВИЕ СЕ МЕХАЙТЕ. НЕ ДА ТОРМОЗИТЕ И ГОНИТЕ УЧИТЕЛИТЕ.
Ако ви се наложи да сте учители и с вас се отнасят така както вие с учителите, колко време ще издържите? Дали изобщо можте да се справите! Надути директорски глави!
НУ Раковски Рушвети и далавери
Достатъчно е всяка директорка, директор, заместнички и нагли счетоводителки по училищата по един месец да са учители със всички пълни екстри, които обществото не знае:
1. Да те гонят и ти цепят секундата след звънец за час!
2. Да те държат отговорен за всички прояви на ученици, за поведението им, за думите им и за невъзпитанието от родителите.
3. Да нямате право на междучасия, ходене до тоалетна и дори малка почивка.
4. Да нямате право да ядете, защото няма междучасия и няма обедна почивка по час – два като за администрацията.
5. Работен ден обичайно от 7.30 до 16.00 – ама без НИКАКВА почивка.
6. Задължително насила да има поне по два извънредни проекта – само да сте се оплакали, поне ще има пари за лекарства да се лекуват болестите от липса на ходене до тоалетна и нормално хранене! Затова щом се дават пари, ако трябва ще се спи в училището!!!
7. Преподаването на последно място – първо документите да са изрядни, да се пишат по няколко становища поне, да се провеждат телефонните разговори, да се знае във всеки един момент кой ученик къде е – и всичко това да се прави като на магия във някакво допълнително време – извън учебния процес, извън стоте дежурства на три до пет места по училищните сгради!
8. Задължително да има един учебен ден в седмицата с първи и осми час наример, а между тях в прозореца да се търчи за още извъредни задачи. Така ще може да се наредят по конец и без прозорец учебните часове на нашите си хора, близки до заместничките и директорстващите.
9. Да се доказва работа не с доклад всеки месец, а с ежедневен доклад. Какво е това на месец. Всеки ден – писане, доказване кой какво работи. Писане – доказване. Ще се изпълняват нещата по горните осем точки – че да недай си боже да остава време за кафе. Кошмар. Така не може.
И задължително да има едни такива като вас директорстващи и искащи да директорстват, да ви навикват всеки ден и да ви обясняват колко не работи и какви мерки не сте взели. Айде да ви е сладка учителската професия и няма нужда от мандат! След месец ще си плюете на петите!