Театрална група „Хъшове“ към ПМГ „Иван Вазов“ представи премиерата на сценичната си интерпретация на Приказка за стълбата по Христо Смирненски – спектакъл, който развълнува публиката и я изправи на крака в Културен дом „Химик“ в Димитровград.
Залата притихна още с първите сцени. Пред очите на зрителите се разгръщаше свят, познат от поезията на Христо Смирненски – свят на контрасти, в който невинността и бедността се сблъскват с алчността и безчестието. Музика, слово, движение и визуални образи се сляха в едно, за да пресъздадат драматичния път по стълбата на властта и цената, която човек плаща за всяко следващо стъпало.
Но тази постановка е много повече от училищен спектакъл. Тя е резултат от работа, в която учениците не са просто изпълнители, а истински съавтори на творческия процес. Театрална група „Хъшове“ работи по модел на проектно-базирано и интердисциплинарно обучение, при което учениците преминават през всички етапи на създаването на един сценичен продукт – от първоначалната идея до срещата с публиката.
В екипа участват актьори, сценаристи и PR екип, като всяка група поема реални задачи и отговорности. Учениците създават текстове, работят върху сценични решения, подготвят визуалната концепция, комуникацията и рекламата на спектакъла. Така театърът се превръща не само в изкуство, но и в жива учебна среда, в която литературата, историята, медиите и сценичните изкуства се срещат.
Ръководител на театралната група, сценарист и сценограф на постановката е учителят по български език и литература Милена Минчева, която заедно със своите ученици превръща литературния текст в силно сценично преживяване. Под нейно ръководство младите актьори не просто възпроизвеждат класически сюжет – те го осмислят, преживяват и пренасят в съвременен контекст, който говори силно и на днешната публика.
Особено въздействащи бяха сцените, вдъхновени от социалната поезия на Христо Смирненски – образите на малката цветарка, стария музикант и унизените хора от „дъното“ на обществото, които контрастираха с безскрупулните фигури, устремени нагоре по стълбата на властта. Този сблъсък между морал и безчестие, между съвест и изкушение, прозвуча болезнено актуално.
Аплодисментите в края бяха дълги и искрени. Публиката не просто поздрави младите актьори – тя стана на крака, за да им благодари за смелостта, труда и таланта.
Премиерата на „Приказка за стълбата“ показа, че когато учениците получат доверие и свобода да творят, училищната сцена може да се превърне в място, където се ражда истинско изкуство – искрено, силно и човешко.
