Пловдивският апелативен съд потвърди взетата от Окръжен съд – Хасково мярка „задържане под стража“ спрямо турски гражданин.
Той е издирван от Интерпол за изтърпяване на 15-годишна присъда в родината си. Производството е за вземане на временна мярка за неотклонение с цел обезпечаване на дело за екстрадиция.
Апелативният съд прецени, че жалбата на защитата на обвиняемия, по която е образувано делото, е неоснователна.
Магистратите намират, че възражението, че определената мярка за неотклонение е незаконосъобразна, тъй като исканото лице не е извършило престъпление в България, е неоснователно.
При вземане на временна мярка „задържане под стража“, не е от компетентността на българския съд да прецени има ли обосновано предположение исканото лице да е извършило престъплението, по повод на което страната ни е сезирана с молба за екстрадиция.
Той е осъден на 15 г. затвор през 2014 г. за сексуално престъпление. Съдът прецени, че давността, която в случая е 20 години, не е изтекла нито по турския, нито по българския закон.
Твърдението, че исканото лице се преследва по политически причини не е подкрепено с доказателства, определи апелативният съд.
Самоличността му е установена чрез идентификационна експертиза, в която е използвана и снимка, изпратена от молещата държава. Не е известно кога и как той е влязъл в страната ни, но е бил без документи и при първите си контакти с официалните български власти се е представил за сирийски гражданин. Всички тези обстоятелства формират извода, че е налице реална опасност от укриване при една по-лека мярка за неотклонение.
Искането на защитата, че лицето следва да има по-добра възможност да оспорва постановения към настоящия момент отказ да бъде третиран като бежанец, нуждаещ се от убежище, не е налице. Значимото в този момент е да се възпрепятства възможността му за укриване. А тя е реална, включително и с оглед на обстоятелството, че според приложената по делото справка от Държавната агенция за бежанците и при отправеното искане за закрила мъжът се е представил с неистинска самоличност, посочват от съда.
Това може да постигне единствено определената от окръжния съд най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението на апелативния съд е окончателно.
